Слънцето ме гали сутрин,
по затворените още очи!
Усмихва се и ме примамва,
бързо скачай, стига спи!
Рошаво детето с още гориливи очи,
пита: Къде ми е кафето?
А и баничките, моля донеси!
Пижамата не хвърля,
босо тича и фучи,
пред компютъра все наднича,
а времето лети ли лети!!!
сряда, 30 септември 2009 г.
четвъртък, 10 септември 2009 г.
"Тя"...
Мокрите ти разпилени коси
се спускат танцувайки,
върху всяко сантиметърче
от позлатената ти от слънце кожа.
Капките вода бягат по рамото ти
и искам с меки устни да ги изпия.
Да вдъхна аромата на кожата ти,
който напомня лято, слънце, пясък и море.
Черните ти къдрици ме гъделичкат,
не мога да запазя сериозността си
щом се огледам в живите ти сини очи.
Ще те целуна!
Прости ми красавице!
вторник, 8 септември 2009 г.
вторник, 1 септември 2009 г.
Лятото...
Къде е лятото, отива ли си?
Да! Отива си, но е кацнало ето тук
на черното ми рамо. Все още е тук.
Ще го нося със себе си...
докато избледнее.
Къде е лятото, отива ли си?
Отразява се в очите ми,
в загорялата ми от слънце кожа,
в топлите слънчеви спомени,
в плажните снимки....
Къде е лятото, отива ли си...?
Да! Отива си, но е кацнало ето тук
на черното ми рамо. Все още е тук.
Ще го нося със себе си...
докато избледнее.
Къде е лятото, отива ли си?
Отразява се в очите ми,
в загорялата ми от слънце кожа,
в топлите слънчеви спомени,
в плажните снимки....
Къде е лятото, отива ли си...?
Абонамент за:
Публикации (Atom)