И отново за любов ще си говорим. В нежните си прохладни прегръдки, този септември любовта ще ни обгърне, за да ни покаже новата тъй чакана втора стихосбирка на страшно талантливият с думите
Добромир Славчев, с невероятното заглавие "Храна за върколаци"! Харесва ми още от самото заглавие.
Представянето е в рамките на
21 Международен кинофестивал „Любовта е лудост“ и ще се състои на
03.09.2013 г. от 19.00 часа в Кафе книжарница „Сиела“ във ФКЦ – Варна.
Моля заповядайте!
***
Откачам май, а може би съм луд,
в душата ми се вихрят пепелаци.
Да бях умрял поне във твоя скут,
а не да съм храна за върколаци.
И тракаща на сухо воденица,
сърцето ми е със изпита кръв,
над мен се мержелее там зездица
и сякаш че e пъпната ми връв.
И мисля си – ако я отрежа,
дали ще мога пак да се родя,
и от плацентата на любовната ти мрежа
„Обичам те!“ вместо родилен вик
към теб да изкрещя
***
Всичко в онзи миг се обезсмисля,
любовта когато е далече.
В заревото сам на свойте мисли,
разбираш после колко си обречен.
Каквото и в живота да разделяш,
ти заедно със него се смаляваш.
Единствено щом щастие споделяш,
разделиш ли го надве – го удвояваш!
***
Любовта ти така ме дамгоса,
че белегът още личи.
Душата ми ти омагьоса
с горящи и топли очи.
Косите ти по мен водопади,
сънувам ги в нощи и дни,
а в душата ми трещят канонади
от взривени слънца и луни.
И обичам те толкова силно,
побъркваш ме, правиш ме див
и чувствата напират обилно...
Готови за големия взрив.
***
Въздишка ли е туй, или
какво ме в тялото пробожда?
Любовни някакви игли
щом мисъл ме по теб спохожда.
Сънувам погледа ти свеж,
а ти, застанала по блуза,
и целият покрит във скреж,
треперя аз пред свойта муза.
И омотан във своя стих,
ще кажеш, че с въже ме стяга
а в любовта към теб открих...
на шията ми най-приляга.
