Пролетни...

art by the incredible ~ Miho Hirano ~

Като повечето нормални момичета,
и умиращите такива също имаха желания, мечти...
През пролетта, те се засилваха,
но си оставаха... все така недостижими.

а зимата е почти дошла...

art by ~ Mariam Mohammed ~

Исках да те топля,
с дъха си през есента.
И да те целувам,
все едно идва краят на света...

а зимата..
е почти дошла.

Котка единак

Art by ~ Milena Cholakova ~

Тъмно е зад твоя прозорец... тъмно, както в мен сега.
... бавно прокрадна се във нас есента.
Щъркелите вече отлетели,
пред нечий друг прозорец ще направят дъга.

Души осиротели, татуирани със тъга.

По пътя наобратно крача
... към пустото се връщам пак.
А искам като гарван от болка да изграча,
защото дълго ще бъда черна котка-единак.

(посвещавам го на Миленка, автор на илюстрацията)

Старата къща на дядо

art by ~unknown~

Старата къща на моят дядо,
потънала в прах и самота.
Напомня ми колко щастлива бях,
далеч отвъд реалността.

А дядо седеше под сочната круша,
опрял на нея глава.
И целуваше ме по малката гушка
и боцкаше ме с брада.

Нито дядо, нито крушата са там сега,
разравям прахта и чистя къщата от самота.
Но кой ще изчисти моята душа,
полепнала сякаш с прах за вечността...

Липсва ми детската безгрижна свобода
Липсваш ми и ти дядо сега
Да си говорим с теб за пирати и съкровища
И каква е била младостта.

****

art by ~unknown~

Аз птица съм
в човешко тяло затворена.
Щом умра
душата ми ще срещне полета.

И там в небето
бясно ще се рея.
Свободна аз ще бъда
и с тебе ще се слея...

Храна за паяци

art by ~Tanya Mayers~

Като храна за паяци,
изсмукана частичка по частичка...
Душата ми в паяжина лепкава обвита.

Невидими сълзи стичат се,
паяците да прогонят.
Бедните те, давят се... от любов и от липсата на такава.

Мъгла

art by ~ Jeff Thomas ~

Видях те!
През деня си сянка,
През нощта си светлина.
Ти мисъл си неуловима,
А аз потънала в мъгла.

Спомени

Art by "amoosement"- Azog

Спомените са само спомени,
но дали човек без тях
е като дърво без корени...?

И въпреки, че "спомените са само спомени"
искам да останат завинаги
далеч от мен загробени...

Защото "спомените, може да са само спомени",
но ден и нощ ядът ме,
като хищни зъби оголени...

Клетка

art by ~ BlackGirlHunter ~

Душата свита,
все тъй щастие жадува.
А тялото старо,
по свободата тъгува.
Като птичка в клетка,
вятъра в полет сънува...

Without words...

art by ~ unknown ~

Бяла тъга

art by ~ Luis Royo ~

Тъгата на зимата те сковава.
Студът костите ти притиска.
Главата ти омагьосва и дъхът ти спира...
Ледена висулка сърцето ти пробива
в тишината на нощта...
Кръвта в снега попива и тихо
забравяш за света...

Една проста самота.

Опожарен

art by ~ Noell S. Oszvald ~

Дълбоко там нейде скрило се е
в сърцето му опожарено,
малко птиче тъй силно ранено.

Духът му към теб шири се
просторът отново да го окрили,
отвъд планини и сиви мъгли.

Морето с очите си да изпие,
пожарът тлеещ да загаси,
и слънце тъй чисто в себе си да приюти.


(посвещавам го на едно наскоро разбито мъжко сърце)

Когато...

art by ~ unknown ~

Когато имаш нужда от някой,
а наоколо е пусто...
Когато чувстваш само студ,
а жадуваш безкрайна топлота...
Когато не се побираш в кожата си,
а търсиш спокойствие и мир...
Когато нощем не спиш,
а денят те смазва...
Когато вярваш в доброто,
а удряш все на камък...
Когато крещиш,
а никой не те чува...
Когато търсиш смисъл,
а откриваш само кух "пълнеж"...
Когато тънеш в мрак,
а бленуваш за светлина...
Когато се преструваш, че си ОК,
а душата ти се къса на парченца...
Когато се влачиш по земята,
а ти се лети...
Когато те боли,
а лекарство няма...
Когато нямаш сили,
а трябва да се бориш...
Когато мразиш,
а копнееш да обичаш...
Когато плачеш,
а искаш да се смееш...
Когато си на крачка от върха,
а въжето се скъса...
Когато краят наближава,
а мечтаеш за ново начало...
Когато....

Тогава... ме нарисувай.
Виж ме.
Имаш мен.
Имаш себе си.

Самотата е демон

art by ~ Robin Kalleberg Nilsen ~

Самота - ще е пак името ми,
в тъмнина давят се очите.
Без любов отново оставени,
няма кой да изпие сълзите.

Демони в мен крият се,
от светлинката дълбоко уплашени.
Един със друг безпощадно бият се,
на части разкъсват душата ми.

Просто няма значение

art by ~ James Jean ~

Няма значение къде отиваш,
няма значение на колко различни места ще бъдеш по света,
няма значение с колко нови хора ще се срещнеш,
няма значение колко нови и различни неща ще правиш
- няма значение -
ако навсякъде в сърцето си носиш - болка, пустота и тъмнина.
Когато останеш сам със себе си разбираш, че не си мръднал и крачка.
Просто няма значение...

Докосни ме

art by ~ Luis Royo ~

Докосни ме,
с устни меки и добри,
остави ме по теб да се разлея, в миг от вечността да станем аз и ти.
Докосни ме,
тихо в теб ме приюти,
с очите сини душата ми към своята нежно прикови.
Докосни ме,
нека Луната белокаменна над нас да бди,
какво там ще се случи на нея остави.
Докосни ме,
и нека между нас няма ледени стени,
а само страст, която в сърцата да гори.
Докосни ме,
с огнените си лъчи,
но не ме изпепелявай, не искам отново да ме боли.
Докосни ме,
носи ме леко, както морските вълни,
остави ме да те омагьосам и отведа в приказни страни.
Докосни ме,
рисувай по кожата ми с пръсти и бои,
в цветове най-различни цялата ме потопи.
Докосни ме,
усмивката ми от дълбините страшни извади,
моят каменен кръст в нощта бъди,
не ме предавай, а спаси ме и с мене остани...

(посветено на един много специален човек)

Ти нямаш

Думите - застинали са върху червените ми устни...
Ще те целуна, за да ти ги предам.

art by ~ Artista blog ~

Но ти нямаш сърце - да ги почувстваш,
нямаш съзнание - да ги разбереш...
Нямаш устни - да ме целунеш,
нямаш очи - да ме погледнеш.
Нямаш  ръце - да ме прегърнеш
и нямаш душа - да ме обичаш.
Ти Нямаш ....

Пустинен октопод

art by ~ Ken Wong ~

Сърцето ми  е октопод,
а Душата черна пустиня...

На сестра ми с любов

art by ~ Artista blog ~

Ти - си моята звезда,
тази, която ми показва пътя през нощта.
Ти - си моя светлина,
тази, която ми дава сили да вървя.
Ти - си в моята душа,
най-много теб обичам на света.
Ти - ми даваш и крила,
защото точно Ти - си моя сестра!

Бъди ми жива и здрава, систърче. Честит Рожден Ден!

Тих, студен, далечен

art by ~Renee Nault ~

Обичам те - изрекох без лъжи,
тихо пожелах му лека нощ...
И свела надолу очи,
накарах душата си в миг да замълчи.

Сега протягам в мрака към него ръце,
а той стои безмълвен в нощното сияние...
Тих, студен, далечен,
с любовта на друга облечен.