Легендата за Дедал и Икар

Дедал в древногръцката митология бил известен архитект, художник, скулптор и копнеел за своята свобода и ден и нощ работел, за да се върне в Атина.
Един ден повикал сина си Икар в работилницата си и му показал последната си творба, последното си изобретение: два чифта големи крила, като на птица.
- Виждаш ли ги? - му казал той. - Те ще ни върнат в отечеството.
Донесъл му единия чифт и докато го прикрепвал към раменете му с восък, го научил как да си служи с крилата.
- Да се издигаш с вятъра и да се спускаш с вятъра, като птиците - му казал той. - И да не летиш много нависоко, да не би слънцето да стопи восъка, нито много ниско, да не би пяната на морето да измокри крилата. Да летиш спокойно и равномерно, като дива патица. Тръгни сега и помни думите ми! Аз ида след тебе.
Бързо и пъргаво литнал Икар и се вдигнал високо в небето.
- Станахме птици! - извикал той на баща си, който го следвал по-бавно. - Можем да правим каквото си искаме.
- Спокойно и равномерно! - съветвал старецът.
Но Икар само се смеел. Забавлявайки се, той се издигал и спускал във въздуха и викал:
- Я виж как се развълнува и разпени морето. Завижда на крилата ни!
Той слязъл ниско до вълните и после, като светкавица се стрелнал със смях във висините.
- Светът е наш! - извикал той на баща си.
Но Дедал неспокоен го следял непрестанно с поглед.
Внезапно се чул гласът му:
- Икаре, върни се назад!
Бащата видял, че синът му се изкачва като орел към слънцето, и го обзел страх. С разтуптяно сърце и скрита гордост Дедал гледал как Икар се катери нагоре, но сърцето му се свило от страшно предчувствие.
- Какво безумие! – си мислел той.
Икар едва се виждал, бил като малка черна точица, отиваща все към слънцето. Внезапно започнал да се снижава и да се уголемява пред бащините очи.
Ставал все по-голям и по-голям…
И Дедал надал сърцераздирателен вик.
Синът му падал! Крилете били вече безполезни!
Икар паднал във вълните, които за миг го покрили. Дълго летял Дедал, но не откривал тялото на сина си. Най-после океанидите, морските нимфи, се смилили над нещастния баща и изнесли тялото на Икар от морските дълбини. Поставили го върху една вълна.
Дедал прегърнал тялото на сина си и го изнесъл на сушата. Погребал чедото си до морето, за да го приспиват и люлеят морските вълни.
Последното си творение хвърлил в дълбините. Оттогава никой не го видял повече.

Индианска "Легенда за Двата Вълка"

Захладнява... Гледайки политащите надолу листа от дърветата, които в бавен танц падат мъртви на земята... и запарвайки билки, с които да стопля тялото си, в главата ми изскача легенда, която един познат ми бе споменал преди време, задавайки му хиляди въпроси, отностно вътрешната борба и избора... 

Той ми разказа това -  "Легендата за Двата Вълка"

art by (unknown)

"Възрастен чероки, учи своя внук за живота. 

- Живота е една борба, тя се случва вътре в нас - казал дядото на внука си. - Това е ужасна  и тежка битка, която всеки един човек води в душата си и това е битката между двата вълка в нас.  Единият е зъл - той е гневен, завистлив, тъжен, алчен, арогантен, изпълнен със самосъжаление, лъжи, чувство за малоценност, фалшивост, гордост, превъзходство над другите и его. Другият вълк е добър - той е радост, мир, любов, надежда, спокойствие, смирение, доброта, щедрост, истина, състрадание и вяра. Те винаги се борят един с друг и тази борба се случва и в самия теб.

Внукът се замислил над думите на старият си дядо и след минути го запитал:

- Кой вълк ще победи?

Дядото се усмихнал, погледнал го и спокойно казал:

- Ще победи този, който ти нахраниш!"

Отпивам от горещият чай в ръцете си и загледана в индиговото небе, си мисля за - моите два вълка...

Индианска "Легенда за Мъжа и Жената"

art by (unknown)

"Индианска легенда, нашепва тихи думи носени от вятъра, галещи величествените корони на дърветата и полегналата от росата в лек трепет трева... Разказва им, че в древни времена, мъжът и жената били едно цяло. Тяло с четири ръце и четири крака. Но един ден, духовете му се разсърдили и наказали, като разделили тялото на две. Така мъжът и жената станали две отделни части, две отделни същества, които все се търсят едно друго, за да станат отново едно цяло. Неразделно.

И понякога... успяват."

От малка имам необяснима страст към индианските племена. Към легендите им. Към вярванията им. Още от 7-8 годишна, когато с нетърпение очаквах всяка серия на филма "Д-р Куин - лечителката" и исках някой да ми чете "Винету" на Карл Май. Разпусках дългите си тъмни коси, сплитах ги на две плитки и около невидим измислен огън, танцувах подскачайки от крак на крак в кръг, напявайки си уж индиански песни. Търсех своето индианско име. Летата прекарани на село, дебнех кокошките на баба, за да си сложа пера в косите и да бъда истинска индианска "принцеса" . А когато майка ми отряза косата ми, плаках много...

И сега след почти 20-сет години, още имам слабост, към лъскави дълги коси, коне, пера... и все още търся моята половина от едното цяло...

X-Men Quadrilogy

Този уикенд си сервирах: Х-Мен маратон

"Мутацията е ключът към нашата еволюция. Тя ни превърна от едноклетъчен организъм в доминиращ вид на планетата. Процесът е бавен и отнема хиляди години. Но на няколкостотин хилядолетия, еволюцията прави огромен скок." -

X-MEN

Историята накратко:

"Х-Мен" - са екип от фантастични комиксови герои, супергерои във Вселената на Марвел Комикс. Създадени от Стан Лий и Джак Кърби, те дебютират в "The X-Men" бр. 1, публикуван през септември 1963 г.
"Х-Мен" са достигнали до киното и телевизията, включително с един от най-успешните съботни сутрешни сериали „Х-Мен“ и хитовата анимация на телевизия Kids WB->„Х-Мен: Еволюция“. През 2000 г. дебютира успешният филм „Х-Мен“, режисиран от Брайън Сингър. Продължението му „X-Мен 2“ излезе през 2003 г. отново режисиран от Сингър. Третият филм „Х-Мен: Последният сблъсък“, този път режисьор е Брет Ратнър, излезе през 2006 г. Последната, за сега част, озаглавена "Х-Мен Началото: Върколак", излиза 2009г режисирана от Гавин Худ, продуцент (Ох!) страхотния
Хю Джакман и в ролята си на "Върколак" в цялата поредица.

"...Знаеш ли защо Луната е самотна? Загубила е любимия си. Казвал се Куикуатсу и живеел в света на духовете. Всяка вечер те кръстосвали небето заедно. Но друг дух им завидял. Трикстър искал Луната за себе си! Казал на Куикуатсу, че Луната го моли да й донесе цветя. Казал му да слезе в света на хората за да набере диви рози. Куикуатсу не знаел, че веднъж напуснеш ли земята на духовете, не можеш да се завърнеш повече там. Всяка вечер той поглежда нагоре към небето и крещи името на Луната. Но никога няма да я докосне отново... Куикуатсу означава „Върколак”" - "Х-МЕН Началото: Върколак"

(източници: свободното пространство на интернет)