Още един рожден ден...

Измина още една година... Прибавям още една свещичка върху тортата. Това е още една извоювана със "зъби и нокти" година, една мъничка победа. С всяка една година нивото на трудност в "играта ми", се покачва и става все по-трудно да надвивам лошите, но важното е да не им се даваш без бой.

Годината беше изпъстрена и не беше от най-лесните. Воювах доста.
Минах през това... (не веднъж)

За да мога да стигна до това - да закова още една година.
Този празник не е само мой, той е и на всички, които ме обичат, помагат и подкрепят. Всяка една година е важна, ценна и много скъпа (и буквално и преносно). :) А най-безценният подарък - е да си обичан и да имаш семейство и близки до себе си, които да са в радостните и в трудните моменти. Когато паднеш и не можеш да станеш, да знаеш, че ще има кой да те вдигне. Може да се караме, може да спорим и да се сърдим понякога, но всъщност много се обичаме. :) 

Най-сърдечно благодаря и на Антония и Андреас Хауарваас, без тяхната помощ и подкрепа, не знам дали щях да съм тук днес.

Усещам, че ставам много мелодраматична, но простете ми, може би е от възрастта :)))) 

Не искам празникът да свършва, но на края на вечерта загърмя и засвятка, имаше прекрасни светкавици, приех го, като подарък - естествени фойерверки в моя чест за завършек. :) Така премина моят 30-сти Май.

Днес беше ден на победа и празнуване, но утре битката усилено продължава, за да има и следващ рожден ден и по-следващ (надявам се...). Знам, че няма да е лесно, никога не е, но важното е човек никога да не спира борбата си и желанието за живот да е по-силно от всичко друго!

Сестра ми, ми пожела: "Не живей в миналото, не мечтай за бъдещето, концентрирай се върху настоящия момент!" - Буда

Целувки на всички.

Спомен от миналото....

Чувам свирене на клаксони от колите и викове от радост - минават абитуриенти по булеварда, точно под прозореца ми. Усмихвам се и се сещам да извадя албума със снимки...

Преди 12-сет години на този ден 23 май и аз бях абитуриентка.
Леле, колко време мина....
Разглеждам снимки сега и си припомням този момент. Беше  и е един от най-прекрасните ми моменти! Сестра ми скоро беше родила, а бебето, което държа в треперещите си ръце е моят скъп племенник, който беше само на 20-сет дни...
Завършвах и еуфорията от новото и неизвестното ме плашеше и радваше едновременно. Бях истински влюбена  и ми отвтръщаха за пръв път, имахме и много гости, а аз от щастие и свръх емоция не знаех къде се намирам ;)))) можех само да се усмихвам 24каратово и да обикалям стаите като нимфа. Не помня какво ми говореха хората, не помня подаръците им, но помня настоението и щастието, което се носеше из въздуха.
Родителите ми и сестра ми, се постараха празникът ми да бъде незабравим.
И такъв беше! Благодаря ви!

Със съучениците се прегръщахме през сълзи и усмивки и се питахме, ами сега как няма да се виждаме всеки ден, да се дразним един на друг всеки ден и да се обичаме всеки ден.... изглеждаше ни невъзможно тогава. Обещахме си, че ще поддържаме връзка, че на 23-ти май, ще гледаме да се събираме всяка година... Разбира се, нещата се случиха доста по-различно с времето и изминаващите години. Приятелства се развалиха, хора заминаха от България. Оставихме се животът да ни грабне, да ни завърти главите и да обърне светът ни с главата надолу и ... може би забравихме един за друг и за обещанието, което тогава всички си дадохме. Сега всеки е "много зает" и поддържа "контакт" с другия от време на време по социалните мрежи, просто защото така е по-лесно...

Понякога - "That's life - Frank Sinatra

That's life... that's what people say..."

Морето през август

Нека ви разкажа нещо за морето на североизток през август...

Морето през август носи особена енергия, носи страхопочитание. В североизточната част на България - Варна и нагоре на север (Балчик, Каварна, Шабла, Дуранкулак) морето е бурно и диво - неопитомено. Тук морето е за по-лудите ентусиасти. Много често през този месец има мъртво вълнение, подводни ями и течения... Както казваме ние варненци - в този период "морето дърпа".
На по-откритите места, като плажът на Камчия (на снимките) вятърът е много по-силен и вълните понякога достигат сериозна височина, имайки силата да повалят дори и здрави силни мъже.

Силата на вятъра понякога е толкова голяма, че не можете да си чуете гласа, а в ушите ви бучи сякаш до вас излита самолет. Хвърчи всичко наоколо - чадъри, шапки, кърпи и каквото се сетите. На такива места си носете хвърчила!

Морето обаче, не се шегува и не спира да взема жертви. Сякаш има бройка, която всяка година трябва да запълни, но през август жаждата му се увеличава. Старите варненци казват, че през август - "морето се обръща" и тогава взема най-много.
Не искам да ви отказвам да ходите на плаж и море през този месец, а просто да внимавате и да си имате едно на ум. Никой не е по-голям от природата...
Не подценявайте силата на Морето, където и да сте и не надценявайте своята.

Моля ви, когато  влизате в морето не си оставяйте главата на пясъка!!! ;))
(оставете си обаче телефона)

След дъжд

След дъжд...
Когато слънцето пробива плахо облаците отново, а всички още се крият някъде и няма никой...
Тогава е много по-хубаво...

Морето е спокойно и доволно, изпило си е поредната доза нечии сълзи и определено струва ми се няма нужда от никой, но аз имам нужда от него...

Мечтите, все още не са забранени / Извън системата

Къде искам да бъда ли?!?!? Сериозно, това въпрос ли е?
Разбира се, на брега на морето - няма друго място за мен! - и лятото никога да не свършва.
Не смятам, че ще е лесно, но искам да ставам и да лягам с тази гледка...
Да посрещам безброй изгреви и изпращам милион залези.














Да, аз живея в морски град, но не живея на брега в усамотено бунгало...
Искам да си купя каравана или голям кемпер и да заживея завинаги там, на брега на морето!
Ще мога да обиколя всички морски селища независимо в България или извън.
Липсва ми свободата - да си където искаш и да правиш каквото си искаш, когато си поискаш...

Добре, хайде да не е завинаги - за известно време (дълго време).
Дори си харесах една каравана - Knaus Sudwind само за "скромната" сума от 11 950 лв.
Знам, че това няма никога да ми се случи, но не ми пречи смело, много смело да си помечтая, нали?! :)
Споменах ли, че искам и мой собствен остров ??!!














И морето ще е пред мен, и звездите ще са над мен... иии...
Може би защото е илюзия, една прекрасна илюзия, ми се вижда толкова приказно и страхотно.
Представете си голямото черно небе осеяно с милярди ярки звезди над вас, толкова много, че свят да ви се завие...
Но както "стомахът има нужда от храна, така и хората имат нужда от хора"...

Моята малка любов вече на 10-сет

                                                   Обичам те съкровище! Честит 10-ти Рожден Ден!

                                                                              Вече си голям мъж, нали?! :)

Помня първият миг, в който те зърнах, ти беше само на няколко дни. Помня страхът, който напираше в гърдите ми, но и възхищението, когато майка ти те сложи за първи път в ръцете ми... Сега вече ти можеш мен да носиш... Имаме толкова много спомени заедно, надявам се на още толкова...

Иска ми се да бъдеш малко по-отговорен, повече да слушаш и внимаваш, когато ти говорим "скучни" и/или "поучителни" неща. Иска ми се да си смел и деен, да си борбен, да не се отказваш лесно и да не се сърдиш, когато нещо не ти се получи от първия път. Ти си едно чудесно дете, с много потенциал.
Благодарна съм ти за всичката обич, с която ме даряваш, за силите, които ми вдъхваш, когато имам огромна нужда. Обичам те с цялото си сърце и винаги ще е така!
Бъди здрав и щастлив и не бързай толкова да порастваш!

                                                                                      Честит Рожден Ден! :)

С много обич: Леля

27 roses in my day

И растат...
с бодлите си,
с цветовете си...
в душата ми,
в тялото ми,
в мислите ми.
И разцъфват
и овяхват...
Всеки ден,
бурно...
там във мен.

Честит ми Ден рожден! :))))))))))))))

Излязохме от пещерата...

... И нагазихме жадно в тревата...

Когато дълго време си бил затворник, идва момент, в който човек има нужда да си бие камшика и... само слънце и природа. И колкото по-зелено и слънчево, толкова по-добре. 

Може да си намерите много сладки нови приятели, които да искат да си сложат слънчевите ви очила и също като вас да помързелуват на слънце в скута ви, докато си лежите на тревата. Внимавайте къде си оставяте очилата, защото може да ви ги задигнат... с чар...

А докато някои мързелуват, други пазят и отговарят за реда и спокойствието, но все пак надявайки се, на някой да му се играе след натъпканите пържоли... ама много да му се играе! Успеят ли да ви съборят на земята... ви е спукана работата, куче-човек-трева стават едно.

Нахалството ни срещу майката природа нямаше край, нагазихме боси и в топлата, леко влажна след орън мека пръст. Няма друго подобно усещане, дори на пясъка не е толкова меко и нежно... Потъващо. Поглъщащо.

Така започна любимият месец Май, но като всяка хубава и уважаваща себе си приказка, всичко свършва и е време да си тръгваме... Да се събудим на шума на колите, мириса на изгорели газове и затворени между стените на апартамента (не, че това е лошо!)  до следващият път, когато отново ще се слеем с все повече изчезващата ни прекрасна природа.

Because love is like the full moon

In most of the time the Moon seeks her own integrity!
And when she found it... It's for a one night.

It was a good time spent with you...

По Пълнолуние

Draw with me... on full moon

And so all night...
after night,
after night...
and then ... It stopped!

My new Art of glass

My Art of glass

"Тън...Феята каза...!"

Относно любовта...
По-добре да вървиш по пътя си сам,
отколкото все да се заблуждаваш,
че вървиш заедно с някой!

Относно семейството...
Обичта и признателността ти
нямат граници!


Относно приятелите...
Радвай се, благодари и обичай приятелите си,
защото те са истински с теб и до теб!

солени капки

Отново заваля,
едни такива, солени едри капки.
Премигне, премигне и
хвърля малки пръски.
Пълни се до средата и прелива.
Стича се надолу и локвичка образува.
Солено е и щипе!
А вода е.
Отново заваля!

Пробуждане

Някъде към 6 и 30 сутринта, някъде през изминалата седмица... Пробуждаш се, отваряш леко очи и виждаш това... и притихнал, сгушен в топлите завивки гледаш "Раждането на деня", гледаш и мълчиш...

Замъглени силуети

Дъхът й запотяваше стъклото на прозореца. Това я върна с лека усмивка и замечтан поглед в детството. Спомни си как, като дете, обичаше да го прави нарочно, за да дразни майка си. С пръсти рисуваше сърчица, звездички и раздаваше целувки върху замъгленото стъкло.
Майка й все и се караше, защото оставаха мазни отпечатъци от малките и палави пръстчета, които милата женица все трябваше да бърше.
Баща й с усмивка казваше:
-Детето твори, показва талант.
Малката се измъкваше с широка усмивка и обяснения, че й оставя топли, изразяващи обич послания на стъкло.
Шумът на стар автобус я повика обратно в действителността. А сега, вече като голяма, кой щеше да изтрие отпечатъците оставени по нея самата?

Силуети с дъх на...

Мигаха безброй цветни, малки и големи лампички. Навън беше тъмно и те се открояваха на фона на всичко останало. Идваха празници, Коледа, Нова година. Навсякъде украси, развълнувани хора, избиращи подаръци за своите близки, любими... Цареше истинска празнична суматоха. В бара, където седеше тя, също мигаха светлинки, светлината беше приглушена и тя се унасаше. Винаги бе искала да отиде да пийне някъде сама, както правят мъжете и веднъж просто го направи. Без да мисли за последствия. Беше се облякла възможно най-семпло и незабележимо, с надеждата никой да не и досажда и беше отишла на бар, като пич! Стоеше на масата в ъгъла с най-добра видимост, искаше не толкова да пие, колкото да наблюдава. Жестовe, думи, магия... Магията, която всеки от нас крие в себе си или точно обратното, да види грозната истина на прикритите усмивки...
Всичко, на което хората сме способни, особено когато не знаем, че ни наблюдават.
Пиеше уиски, както мъжете по филмите! Вече бе свикнала с първоначалния остър вкус, усещаше как топлината минава през цялото й тяло и я оставя с една приятна лека възбуда.
Симпатичен непознат младеж се насочи към нейната маса, но тя направи жест сякаш казващ "затворено е"! Реши, че е време да си тръгва, този беше първият, но сигурно нямаше да е последният... Само момиче с уиски в ръка, нямаше как да остане незабелязано...
А тя желаеше за сега да остане невидима.

Силуети на една луда

"mirror mirror on the wall, who's the fairest of them all"

Буууу!
Ще се изплашиш ли от лицето, което те гледа от огледалото? Или сте стари приятели с него? Тя дълго време прекарваше там... пред огледалото.
Все се питам, какво ли търсеше? Разпознаваше ли се? Mного е важно да се разпознаеш, гледайки се, иначе можеш да се влюбиш в себе си, като онзи пич - Нарцис!
Или до толкова беше полудяла, че си говореше сама на себе си, но и трябваше и публика, така че най-добрият слушател и подстрекател насреща, бе самата тя!
Питаше се, в днешно време каква е дефиницията за луд? Тя вярваше, че както се пее в една песен "всички сме луди" и както се пише в една книга:
"Има лудост, която ни прави по-богати, и за съжаление такава, която ни ограбва"
Каква е нейната лудост се питаше, гледайки се в огледалото!
Огледалото казват, било портал към друг свят...
Искаше да отиде някъде ли... Не знам...

Силуети на сенки и спомени

Беше така тъмно навън, часовникът на уредбата мигаше ли мигаше... Беше развален! Показваше 12:37 след обяд! Ха! А всъщност бе 2:30 след полунощ! Тя се събуди с някакво странно чувство. Светлината на отсрещната улична лампа, си играеше като създаваше сенки в стаята й. Но не това беше страшното. Сърцето й биеше учестено. Какво ставаше по дяволите?
Какво пак искаше това глупаво сърце!?
Отвън се чуваше песен... Песен, която тя познаваше толкова добре и като нож раздираше сърцето й... Uriah Heep я връщаха назад. Имаше спряна кола под прозореца й, това често се случваше, но не и с тази убийствена за нея песен. Миналото отново я настигаше и не и позволяваше да заспи. Сърцето й сякаш щеше да изхвръкне.
Последваха още и още поводи, заради които би слязла и със замъглено съзнание би убила шофьора. След час, час и половина музика не по нейно желание, няколко носни кърпички и глътки от запасите с уиски, "шоуто" приключи! Колата потегли, без да разбере какво бе сторила зад сенките на горният етаж.
Тя остана отново с тъмнината и тишината в стаята си. А спомените, нахлули без да могат да бъдат вече спрени и пожелаваха лека нощ! Ако това изобщо бе възможно...

Силуети от пясък

Я какво слънце е грейнало навън. Някой трябва да се възползва от този шанс и да го събере в себе си. Тя нахлузи набързо дънки, бяла блуза и кецове и хукна навън забравяйки да си вземе яке. Топлите лъчи на слънцето галеха бузите и докато лекият вятър я щипеше. С бърз като под влияние на дух ход, стигна до морето... нейното море... любимо. Нагази в пясъка, остави кецовете й да се напълнят с песъчинки през дупките. Седна и се заслуша в шумната тишина, с която морето общуваше с нея. Беше й хубаво, макар и болезнено й беше хубаво. Сивото не закъсня, облаци затулиха небето и топлината, едри капки зашибаха по лицето й. Сякаш някой й забиваше шамар, един, втори, трети... защо? Затича се, побърза да се скрие, но от пясък и море се бяга трудно. Затъваше в пясъците както в живота си. Краката й тежаха от мокрите вече дънки и миниатюрите камъчета и мидички в обувките й. Нямаше вече как да лети, нещо я теглеше надолу към земята...