Огненият път

FIRE art by ~Varges~

























Той я молеше да отвори вратите на ада за него
и да го погълне целия.
Бе премръзнал от студа и почука на грешните врати.
Неговото желание, бе закон за нея.
С лукава усмивка, тя бавно му показа червеният и горещ път,
по който той щеше да изгори в мига, в който го прекрачи.
Вулканът пред него изригна с цялата си мощ и красота,
на която бе способен. Гореща лава попари смелото му тяло.
И повече никой не чу за него...
Той потъваше бавно в огнената бездна.

Тази вечер душата ми жадува Jazz

Тази нощ ще се разтопя и знам, че ще е от блажена наслада,
под музиката на едни невероятни музиканти.
Пък след това ще коля и беся ))))

Charlie Parker - All the things you are

Dizzy Gillespie - Salt Peanuts

Miles Davis - Blue in Green

Gerry Mulligan - Night Lights

Ако искате опитайте и вие , не е никак лошо :D

За "мини драскотини"

Етикета "Мини Драскотини", вече си има свое собствено място.
Чисто нов блог! Ако искате да го навестите, моля заповядайте от ТУК

Kseniya Simonova (Україна має талант )

Такава красота и талант рядко се срещат.
Това изкуство ме топли, ме гали. Кара ме да чувствам, да участвам,
да преживявам. Обичам!
История разказана в пясъчни рисунки.
Музиката... на място! Какво да кажа... Просто гледайте!

И пак за приказките...

Всички сме чели приказки, някои, може би и още четем.

За едни измислени принцове и измислени принцеси, бродещи в едни измислени земи и царства...
Всички знаем, как в тях измисленото "добро" побеждава,

също толкова измисленото "зло"...
Но има и други приказки, след които не можеш да заспиш, от страх, задавен от собствените си сълзи, слюнки и сополи. Задавен от страха си.

И това не си го измисляш ти.
Как единият му принц да спаси "принцесата", като самият "принц" е чудовище???
Мислиш си, че искаш да спиш на светната лампа, така си правил като дете и тогава не те е било страх. Как да оставиш сега лампата да свети, като някой ти е отвил крушката??? Ухилил се злобно, потъркал я в мършавият си панталон и прибрал в небрежно зашитият си стар джоб?
А дали помниш песента за малката ел.крушка на онзи японец...
"Електрическа крушке,
Електрическа крушке,
кой те уби тебе,
Електрическа крушке?"
Как да заспиш спокойно, като в сънищата ти всички страхове се превъплащават в удовена реалност???

"Спокойно, всичко е под контрол...
Но не и под твоя."

William Blake - Auguries of Innocence

"...Every night and every morn
Some to misery are born,
Every morn and every night
Some are born to sweet delight.

Some are born to sweet delight,
Some are born to endless night...."
William Blake

DEAD MAN (1995) Movie by Jim Jarmusch

Кована страст

Така Бясно и Изменчиво,

Право и Променливо.

Бик на арената и в Душата й лудува,

и Сърце червено в Кръв ще изплува.

Страстта потисната да отприщи и с

Гръм небето да разцепи.

Гласът му през гърдите й ще мине,

Разкъсващи белези иска да остави,

под Бронята с пот кована, ако отмести.

Огньове буйни горят отвъд женските гърди,

и Желязото в ръцете й като мед се топи,

за Оковите дебели в които тя ще го приюти.

2 Cellos и Irina Chirkova, за вас

Възхитена и развълнувана съм, няма да крия, че имам страст към цигулки, виоли и чела. Ще ви представя две момчета от Хърватска, и едно наше момиче, които казват за себе си, че са сбъднали така наречената "Американска мечта".

Ирина Чиркова - От 5-ет годишна свири на виолончело, записват я в Софийското музикално училище за деца на възраст от 6-ст до 19-сет години. През 1997 г. Ирина заминава за САЩ, където продължава обучението си в град Бостън, в Бостънската консерватория. Тя е активен солов и камерен музикант, но също така и разчупваща мнението за класическа челистка. Пробва се да свири в групи с електро чело като CCBONNES и MystiQuintet, с които обикалят Дубай, Катар, Гърция. Канили са я да участва и записва със световноизвестни музиканти като Kanye West, P.Diddy, с моя любимец вокалиста на групата Godsmack - Sully Erna, с който записват първият му солов албум - Avalon. Ирина се мести в Лос Анджелис през 2009г. и преподава чело, като междувременно не спира да покорява върхове.

За по-заинтересованите, ето едно интервю с нея, за радио Тангра Мега Рок.

За съжаление България знае много малко, за това толкова талантливо момиче.

Ето ги и двамата сладури от Хърватска! Това са виолончелистите Stjepan Hauser и Luka Sulic . Те току що са завършили обучението си, Luca - Кралската музикална академия в Лондон, а Stjepan - Кралския северен колеж в Манчестър. Срещат се преди 10 години в Хърватска в един Мастър клас за чело, след време се местят в Лондон за да продължат обучението си и от тогава са неразделни приятели и дует чело партньори. Обичат класическата музика, тя е дълбока и много емоционална, но искат чрез своя рок стил да й предадът един нов по-модерен отблясък, за да успее тя да достигне до повече млади хора. Слушат и черпят идеи за начало от групи като Guns N' Roses, U2, Sting, Michael Jackson, правейки кавъри на техни песни. И двамата имат много награди от международни конкурси, свирили са на места, като Виена, Амстердам, изнасяли са концерти по отделно в страни като Сащ, Южна Африка, Нова Зенландия, Азия... През Януари 2011г. двамата авантюристи решават да публикуват изпълнение, дуо на виолончело, кавър на песента на Великият Майкъл Джексън, “Smooth Criminal”в youtube. Качeното видео, събрано в 3 минути, променя животът им завинаги! Изненадващо за тях успехът им идва с небивала сила. Буквално за броени седмици, момчетата стават световноизвестни, като имат над 5 милиона посещения от цял свят! Подписват договор със Sony Masterworks. А самият сър Елтън Джон лично им се обажда по телефона и ги кани да участват в турнето му.

Момчетата споделят в интервю:

- Той е жива легенда и за нас е огромна чест, да стоим редом до него на една сцена.

Челистите записват и издават албум за сега с кавъри на известни и любими парчета.

Официален сайт на 2 cellos

Приятно слушане.

Colorful

Горещи алкохолности за зимни дни и вечери

Гъърррх...Ноември е, настават хладни ветровити дни и смразяващи кръвта нощи. Шапки, шалове и ръкавици стават неотменни наши спътници, но освен с тях, можем да стоплим тела и души, с ето тези няколко напитки + още някое вълшебство, като музика или любов (превъплатена в горещо мъжко/женско тяло) )) А ако нямате последното под ръка, алкохола и музиката също биха свършили работа... Разбира се, прекомерната употреба на което и да e, води до главоболие, но един приятел казва, че от алкохола боли по-малко глава, отколкото от разправия с жена :D

Грог - Грогът се е появил през 18-сти век и за него трябва да благодарим на адмирал Верон.

Черен чай, мед, ром/коняк. Може да се прибави и малко прясно мляко. Получава се доста добра комбинация, с по-мек вкус.

Греяно вино - червено вино, кафява захар, канела на пръчка, черен пипер на зърна, карамфил, цитрусови кори. Хубаво е да не завира, а само да къкри около 10 мин.

Греяна ракия - карамелизирате 1-2 бучки захар, прибавяте ракията, карамфила и похлупвате, тъй като ако я правите на огън, може да се фламбира и алкохола да се изпари.

Горещ шоколад, Кафе + уиски, ром или коняк.

Пунш - Пуншът, който у нас се смята за английска напитка, казват че изобщо не идвал от там. За негова родина се смятала Индия.

Вино, ром, плодов сок, захар или мед. Леко се загрява.

Хайде наздраве на тези, които ще опитат.

Добра компания

Какво й трябва в студена неделна вечер...

Чаша вдигащ пара грог в ръката, светлината на пламъка в камината,

/добра компания/ и Massive... разбира се ))

Изповедта на една убийца

Мразех съпруга си!
Всяка нощ щом загасях лампата и си легнех до него, той вече бе потънал в дълбок сън.
Аз оставах до късно, четях пред камината, слагах още някое дърво за да ни е топло, после изгасях свещите, нахранвах кучето и разчесвах козината му. Грижех се за всичко, мислех за всичко, но най-вече не мислех за себе си. Той често бе много изморен, лягаше рано, ставаше рано. Нямаше време за нищо, нямаше време и за... мен. Заспивайки до него всяка вечер, ми се въртеше една и съща мисъл в главата. Затворех ли очи, отпусната на леглото в мрака, си представях, как в ръката си държа острия бръснач с дръжка от слонова кост, подарък от дядо за 17-ят ми рожден ден. Направен бе лично от възрастен абориген, подарък за дядо ми, когато бил изпратен някъде в Африка да се бори с маларийната треска.
С един лек, но смел замах с лявата ръка, си представях как прерязвам тихо гърлото на съпруга си! В съзнанието си виждах как бавно, но сигурно, цялата му арогантност и жлъч се излива от него, проточвайки се върху белият ни килим на люлякови цветчета... Сигурно с дни щеше да ми се наложи да чистя кръвта, но щеше да си заслужава. Да, исках да прережа гълото му, всяка нощ.
Обичах съпруга си!
Обичах да го гледам когато спи! Така спокоен, така нежен.
Обичах да гледам как в тъмнината гърдите му се надигат и спускат спокойно и равномерно, в дяволски ритъм. Обичах да усещам как пулсира вената на врата му, по-силно от на всеки друг мъж, с който съм била. Красивите му клепачи с дълги извити мигли, трепкаха над очите с цвят на зелен горски мъх върху кора на стар дъб.
Обичах разпилените му дълги светлокестеняви коси, които гъделичкаха носа ми, докато слушах ударите на черното му вълчо сърце.
И тази тишина... Заспивах в унес.
На сутринта се събуждах, с пълни сили за новият ден. Правех закуска, кафе за мен, чай за него и пазех тишина да не го събудя по-рано. Играех с кучето ни Макс и се разхождахме с наслада в ранните утринни пари. А той все бързаше за работа, не се засичхме често сутрин. Не разбирах кога е излязъл, не разбирах понякога дори, кога се е прибрал вечер, докато не легнех на леглото и не усетех, че не съм сама в него. Докато не легнех до мъжа си, с една единствена приспивна мисъл...
Обичах съпруга си!

Килимът така и не се изчисти...

Портретът на Дориан Грей

Очарователно!
Забележителна класа!
Океан от размишления!
Роман за слабостите и страстите на Човекът!
Сарказъм, ирония, хумор и остроумие в изобилие!
И едноименният филм от 2009-та година!

Paris Je Taime - Mimios - Torre Eiffel

Харесвам пантомима... И ви я показвам в една от историите в "Paris Je Taime"

Лепкаво и Безмилостно

Събуди се, около нея нещо жужеше, лек вятър докосваше мъхчетата по тялото й. Не помнеше почти нищо, не знаеше точно къде е и не за първи път нещо й убягваше. И друг път бе имала черни петна в съзнанието... Наведе глава, слънцето вече огряваше коленете й, значи минаваше пладне. Медът се стичаше по тялото й, с прекрасен кехлибарен отблясък, а пчелите забиваха жилата си в нея безмилостно, след което падаха една по една в прахта. Мъртви! Не разбираше защо по дяволите го правят, след като ще умрат след това. С вързани ръце за дървото, се мяташе в опит да ги прогони.

- Когато не можеш да избягаш, по-добре просто стой без да мърдаш и то ще отмине!

Чуваше възрастен глас, някъде в далечината. Но не виждаше никой.

- Моля те отвържи ме, моля те... Боли... - хленчеше тя.

- Това е което трябва да ти се случи момиче, просто изтрай и то ще отмине. Аз паса овцете, в чужди работи не се бъркам. - говореше гласът.

- Моля те... изстена едва доловимо тя. Боли...

- Скоро вече няма да чувстваш болка, а и дъждът вече се усеща в натежалите облаци над нас, той ще ги прогони. И повече не идвай тук. Какво си мислеше, че "прасетата" могат да летят?? - спокойно й каза гласът, без да трепне.

- Да, могат! - си помисли тя с тъга... Но само в албум на Пинк Флоид...