Мечтаните палачинки

Вечерта заспах в едно - гладно за палачинки настроение. Състояние, в което, хем ти се ядът страшно много, хем ти се спи и мързи двойно повече. Тъй, като за мен сънят е по-важен понякога дори и от яденето, си казах, че на сутринта, като стана вече сигурно няма да ми се ядът и се отдадох на сън. Събудих се обаче в същото гладно за палачинки настроение!

Не ми се ядяха от нашите палачинки, исках американски тип палачинки - меки и пухкави, като дунапрен! Пуснах си една от любимите ми групи Faith No More 

(имат страхотен нов албум меджу другото) и затърсих рецепти в Гугъл! Харесах си една рецепта, чиито продукти ми звучаха приемливо, за количеството, което исках да направя - около 12-15 на брой и ..... не мога да не споделя това вкусно състояние. 

За всеки, който понякога сънува палачинки!

Американски Палачинки

200 мл. прясно мляко

2 яйца

2 с.л. разтопено краве масло

150 гр. брашно

10 гр (или 1 пакетче) бакпулвер

2-3 с.л. захар (може и пудра захар)

щипка сол (морска, хималайска, каквато имате)

Аз обаче реших да си приготвя отделно малко сушени боровинки,

които нарязах на много ситно и 2-3 лъжици какао - като тези две съставки щях да ги сложа към края на сместа, когато остане за 4-5 палачинки, просто да опитам как ще е.

Така: Смесете и разбийте с тел  в купа - млякото, яйцата и разтопеното масло.

Отделно смесете - брашното, бакпулвера, солта и захарта и ги разбъркайте.

След това съберете всички продукти заедно и разбъркайте внимателно до усвояване на всички съставки.

Загрейте незалепващ тиган на котлона на максимална темп. (9 е при мен)  и капнете 1-2 капки олио, намалете малко температурата (аз намалих на 6 ) и с малко черпаче изсипете от сместа, като сами си решите с какъв диаметър да е, около 9-10 см. От бакпулвера този тип палачинки се надуват и стават обемни. Дръжте от едната страна палачинката за около 2 мин. може би или докато станат балончета на повърхността, надигнете единя край за да видите дали е готово - трябва да е със златист цвят (не кафяв, а златист) и обърнете от другата страна отново за около 2 мин или просто трябва да се следи да е до златисто! На всяка нова палачинка капвайте по 2 капки олио в тигана, а котлона дръжте на по-слабото ( на 6) за да не изгарят бързо. Целта на палачинките е да станах пухкави и мекички.

Докато се приготвяха на някои от палачинките отгоре сложих ситно нарязаните сушени боровинки, а други ги оставих без нищо - оригиналните. Като остана малко количество от сместа в купата сложих и 3-те супени лъжици какао - така имах три вида палачинки.

Тези палачинки са невероятно вкусни гарнирани с мед и круши!

(или разбира се с каквото имате и/или обичате.)

Ето така изглеждат готови 3-те вида палачинки преди да изчезнат :)

Приятен апетит и ако ги направите, дано ви харесат!

Капещи листа

Art by ~ Irina Zeniuk ~

Хората започнаха да капят, като есенни листа.
Един по един си отиват от дървото на живота.
И не можеш нищо да направиш, освен...
да потъжиш и поплачеш малко за тях.

Мир на душите ви,
Чичо Георги и Чичо Боги! :(

Котка единак

Art by ~ Milena Cholakova ~

Тъмно е зад твоя прозорец... тъмно, както в мен сега.
... бавно прокрадна се във нас есента.
Щъркелите вече отлетели,
пред нечий друг прозорец ще направят дъга.

Души осиротели, татуирани със тъга.

По пътя наобратно крача
... към пустото се връщам пак.
А искам като гарван от болка да изграча,
защото дълго ще бъда черна котка-единак.

(посвещавам го на Миленка, автор на илюстрацията)

Старата къща на дядо

art by ~unknown~

Старата къща на моят дядо,
потънала в прах и самота.
Напомня ми колко щастлива бях,
далеч отвъд реалността.

А дядо седеше под сочната круша,
опрял на нея глава.
И целуваше ме по малката гушка
и боцкаше ме с брада.

Нито дядо, нито крушата са там сега,
разравям прахта и чистя къщата от самота.
Но кой ще изчисти моята душа,
полепнала сякаш с прах за вечността...

Липсва ми детската безгрижна свобода
Липсваш ми и ти дядо сега
Да си говорим с теб за пирати и съкровища
И каква е била младостта.

Морето през август

Нека ви разкажа нещо за морето на североизток през август...

Морето през август носи особена енергия, носи страхопочитание. В североизточната част на България - Варна и нагоре на север (Балчик, Каварна, Шабла, Дуранкулак) морето е бурно и диво - неопитомено. Тук морето е за по-лудите ентусиасти. Много често през този месец има мъртво вълнение, подводни ями и течения... Както казваме ние варненци - в този период "морето дърпа".
На по-откритите места, като плажът на Камчия (на снимките) вятърът е много по-силен и вълните понякога достигат сериозна височина, имайки силата да повалят дори и здрави силни мъже.

Силата на вятъра понякога е толкова голяма, че не можете да си чуете гласа, а в ушите ви бучи сякаш до вас излита самолет. Хвърчи всичко наоколо - чадъри, шапки, кърпи и каквото се сетите. На такива места си носете хвърчила!

Морето обаче, не се шегува и не спира да взема жертви. Сякаш има бройка, която всяка година трябва да запълни, но през август жаждата му се увеличава. Старите варненци казват, че през август - "морето се обръща" и тогава взема най-много.
Не искам да ви отказвам да ходите на плаж и море през този месец, а просто да внимавате и да си имате едно на ум. Никой не е по-голям от природата...
Не подценявайте силата на Морето, където и да сте и не надценявайте своята.

Моля ви, когато  влизате в морето не си оставяйте главата на пясъка!!! ;))
(оставете си обаче телефона)

Черна песен - Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов (28 март 1887 - 2 октомври 1916)

Аз умирам и светло се раждам —
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря —
край мене всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.

*това негово стихотворение ме докосна с такава сила... че сякаш някой  ме ритна в стомаха.
Не мога и да мечтая дори да пиша близко до неговото творчество!

****

art by ~unknown~

Аз птица съм
в човешко тяло затворена.
Щом умра
душата ми ще срещне полета.

И там в небето
бясно ще се рея.
Свободна аз ще бъда
и с тебе ще се слея...

След дъжд

След дъжд...
Когато слънцето пробива плахо облаците отново, а всички още се крият някъде и няма никой...
Тогава е много по-хубаво...

Морето е спокойно и доволно, изпило си е поредната доза нечии сълзи и определено струва ми се няма нужда от никой, но аз имам нужда от него...

THE CENTER "13" (клипове)

Музика заедно с танц - умопомрачаващо добра комбинация от любимците ми THE CENTER Street Dance School! 

Снощи се случи чаканият с нетърпение HIP-HOP СПЕКТАКЪЛ "13" за, който писах тук и беше....
Невероятно, вдъхновяващо, разтърсващо и красиво изживяване! Всички танцуваха с такава страст, че направо настръхнах.
Благодаря ви The Center!

Ето няколко клипа от снощният спектакъл (няма как да сложа всичко :)) ) на участници от различните групи и възрасти. Слагам и няколко предварително заснети клипове от The Center, на част от танците представени снощи. Заслужава си гледането. :) Аз лично не мога да спра да ги пускам, отново и отново!

Juicy J, Wiz Khalifa - Shell Shocked x choreography x BOBBY THE CENTER



E-40 - Choices (Yep) x choreography x GOOSH THE CENTER



Jeremih feat Ace Hood - Don`t Tell Em (beast mix) choreography x EL THE CENTER



NAS - Nasty x choreography x GOOSH x THE CENTER



Omarion - Luke Skywalker x choreography x EL THE CENTER

   

( обичам разллична една от друга по стил и чувственост музика от  Heavy Metal, Street Dance-Hip-hop, Класическа музика до Scandinavian (pagan) NeoFolk. За всеки близнак има по нещо.)

THE CENTER - танцовият HIP-HOP спектакъл "13"

" Най–голямото танцово хип-хоп училище в страната – THE CENTER има удоволствието да Ви покани на своя годишен танцов спектакъл! Неговото име е „13”.

„13”, защото е сътворен от 13 хореографи от цялата страна. 

„13”, защото танцовото училище е на 13 години.

„13”, защото това е 13тият спектакъл на The Center, който събира всички ни на сцена, обединени от общата любов към красотата на движението, хип-хоп музиката, приятелството, споделените трудни и радостни мигове, себеизразяването, израстването. 

Както всяка година, танцьорите от всички градове на танцовото училище представят най-атрактивните си и любими танци от изминалата година. Представят труда и усилията си през цялата година. Представят вдъхновенията и достиженията си. Представят това, над което са се трудили в залите си. Представят развитието си като хора и танцьори.

На танцов спектакъл на The Center танцуват всички. От най-малките ни възпитаници, които броят годинките си на едната си ръчичка, до най-големите ни ученици. Танцуват всички напреднали, но и всички начинаещи, които току що са се докоснали до магията, наречена хип-хоп танци.

Този спектакъл няма да претендира за историйност. Няма да претендира за многопластов сюжет. Ще претендира за това просто да Ви покаже сърцата на едни млади, вдъхновени хора, събрани от всички краища на България. Ще претендира да Ви покаже пътя им и това къде се намират те по него в точно този момент. Ще претендира да Ви покаже любовта и загрижеността, която хореографите ни изпитват към своите ученици. Ще претендира да Ви покаже нашата грижа за тяхното щастие. Ще претендира да Ви покаже как може да блести и сияе вашето дете.

13 хореографи, трудещи се от 13 години, за 13ти път ще Ви покажат това. С цялата си отдаденост. С цялата си любов. С цялото си умение. С цялата си усърдност.
Докоснете се до това. То ще Ви обогати. Обещаваме Ви това!

Мястото е:  град Варна

Точната локация: Фестивален и конгресен център Варна

Точната дата: 26ти Юни, петък

Точният час: 19.30ч. 

Билети можете да намерите на касата на Фестивален и конгресен център, гр. Варна, както и в сградата ни The Center World (ул. Шипка N:4). "

(info by - www.thecenterbg.com и Facebook )

Храна за паяци

art by ~Tanya Mayers~

Като храна за паяци,
изсмукана частичка по частичка...
Душата ми в паяжина лепкава обвита.

Невидими сълзи стичат се,
паяците да прогонят.
Бедните те, давят се... от любов и от липсата на такава.

Мъгла

art by ~ Jeff Thomas ~

Видях те!
През деня си сянка,
През нощта си светлина.
Ти мисъл си неуловима,
А аз потънала в мъгла.

Среща със Захари Карабашлиев

Споделям тук доста неща, не всичко разбира се, но все пак споделям някаква част, уви май повечето тъжна част... Затова днес ще покажа нещо хубаво и приятно, което ми се случи. Понякога се случват и хубави неща! А именно, третата ми среща с любимият ми съвременен автор Захари Карабашлиев в Световният ден на книгата и четенето 23-ти април, който бе отбелязан в библиотека "Пенчо Славейков" Варна.
Оказа, че не знаех, че библиотеката е преместена от красивата сграда в, която аз я помнех че е.... в обикновена грозна част на гърба на общината.

Имаше среща-разговор със Захари - малко четене и повече задаване на въпроси от публиката на които писателят да отговаря. Захари Карабашлиев винаги е бил много открит и приятелски настроен с читателите си. Такъв беше и сега, въпреки умората и заетостта си.
Когато заехме местата си в читалнята и се появи Захари, изключителната ми сестра, която ме придружи, ме побутна и ми каза: -" Ето сега можеш да припаднеш" - хахаха. Е не припаднах, сдържах се. :))))

След почти два часа разговор с публика и библиотекарки, разказване на истории, Захари имаше лична среща с всеки, който пожелае да се запознае, да се снима или получи послание върху книга от него. Дойде и моят ред, започна да надписва книгата ми, а докато той пишеше аз му припомних първата ни среща и първият ми автограф от него....
(всъщност аз от други артисти, автографи нямам, тъй като по принцип не харесвам това, но ето едно изключение)
Първия път го срещнах толкова случайно, видях го да минава покрай офиса в който тогава работех (2009-та година) тичах дълго по улицата за да го настигна и да се запозная с него. Задъхана, едва си казах името - а Захари разхождайки се с жена си Силвия, тъкмо върнали се от Щатите за малко във родния му град Варна, ми се усмихна широко, прегърна ме и ми написа във втората му книга сборникът с разкази "Кратка история на самолета", която тогава четях и си носех със себе си: - "Много се радвам да се запознаем. Няма случайни неща"
На връщане към офиса имах усещането, че не вървя, а летя :))
Рядко харесвам някого толкова много. Захари е един от тези хора.

За съжаление имах само 2-3 минутки със Захари, зад мен върволицата напираше и не успях да го попитам от толкова много работа сега, от толкова много редактиране на чужди текстове (от повече от година Захари Карабашлиев е новият главен редактор на издателство Сиела) дали намира време да пише и да работи над нещо ново, което скоро да държим в ръце и с жадни очи да четем.
Снимахме се и трябваше да му пожелая до нови скорошни срещи. Надявам се...

"На великолепната Виолка, един от първите ми читатели!
Уникалните срещи продължават!
С обич"

Думите - приятели и твои врагове...

Когато човек е много изгубен, много тъжен, той често може да се намери в книгите, думите на някой писател/поет. Това не винаги означава, че е хубаво, но е някакво успокоение - че не само ти се чувстваш така. Всеки знае, че малко или много за да бъде написана една добра и докосваща  книга, то авторът й е сложил част от себе си в нея...
Не всяко изгубено нещо, означава, че ще намериш друго ново или по-добро ... защото понякога не намираш вече смисъл да го търсиш, понеже те е страх, че ще изгубиш и него. Някои хора не умеем да пазим друго освен болезнени спомени за минали "животи".

Няколко извадки от книги/автори:

“Обичта има зъби, те хапят, раните не зарастват никога. Нито думи, нито съчетания от думи могат да затворят тези рани от обичта. Има друг начин — с шега. Ако раните заздравеят, думите умират с тях. Запомни го от мен. Изградих живота си от думи и зная, че е така.” 
― Stephen King, Different Seasons

“Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него..” 
― Стивън Кинг

“Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.” 
― Захари Карабашлиев, 18% Сиво

“Задушавам се от тъга.

Гледам дълго тъмния таван, после се търкулвам там, където спеше тя допреди девет нощи. Сгърчвам се в един почти двуметров ембрион и затискам с тяло сърцето си. То е като котарака на съседите - не разбира от дума. Още не разбира, че я няма. Сърцето е животно.” 
― Захари Карабашлиев, 18% Gray

“...сякаш точно пропъдените идеи оформят живота ни повече, отколкото тези, на които даваме шанс..” 
― Захари Карабашлиев, Кратка история на самолета

“Във вестниците, които обработвах преди време пишеше, че unfriend е думата на 2009 ... Разприятелявам се ... С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително ... Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва.” 
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Трябваше да избягам от нея, ако исках да остана жив. Да я напусна, да напусна града по най-буквалния начин. Няколко месеца обикалях Европа. За да забравят една връзка, някои опитват безразборен секс, аз опитах безразборна география. Избирах случайни градове, пътувах обикновено с влак, сменях гари и хотели, всички туристи бяха на групи или по двойки, аз обикалях сам из площадите, които от един момент започнаха да изглеждат едни и същи. Приличах на човек, който иска да изостави собствената си изоставеност зад някой ъгъл. Като някой търсещ отдалечно и непознато място, където да пусне котките на тъгите си, така че те никога да не намерят обратния път. Знаеш ли колко е трудно да се отървеш от котки? Те притежават невероятно чувство за дом, особена памет.” 
― Георги Господинов, Физика на тъгата

"Дори онова не беше толкова мъчително, като огъня във вътрешностите му, запращял по крилете му да го погълне. Когато се опита да излети от него, ужасът раздуха пламъците и ги разгоря още по-знойни. В един момент кръжеше над Вала и орловите му очи зърваха движенията на мъжете долу. После пламъците направиха сърцето му на черен въглен и отпратиха духа му с писък обратно в кожата му, и за малко той полудя. Дори само споменът стигаше да го накара да потръпне." 
"Танц с дракони " Джордж Р.Р. Мартин

“Невъзможността да преживееш една трагедия, криза, депресия до дъното ѝ те прави неин постоянен заложник.” 
― Георги Господинов, Невидимите кризи

“Любовта като глагол. А не като съществително. Любовта като действие, а не като съзерцание или настроение.” 
― Теодора Димова, Четири вида любов

“Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.” 
― Elif Shafak, The Forty Rules of Love


P.s Моля ви, не бъркайте романът "18% Сиво" (на Захари Карабашлиев!)
с книгата "50 нюанса Сиво" (на Е. Л. Джеймс)

Вяра 509 - Hip-Hop Visual Theatre

                                                                 The Center World Варна представя:

                                                    На 24 април 2015г. от 19:30 

"Вяра 509
Hip-Hop Visual Theatre
По текстове на Никола Й. Вапцаров

Място: Варна, ул. “Шипка”  4
Студио The Center World
www.thecenterbg.com

Режисьор: Георги GOOSH Енчев
Mузика: Виктор FB Добрев, хореография: Георги GOOSH Енчев и Мариела EL Станчева, идея и постановка: Георги GOOSH Енчев, визуална среда: Георги GOOSH Енчев, стайлинг: Мариела EL Станчева, войсоувър: Стоян Радев, осветление: Анна Торосян и Катрин Младенов

отказ от стихотворението "Вяра" на Вапцаров 

Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

За него – Живота –

направил бих всичко. –

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

Hip-Hop Visual Theatre е жанрът, с който авторите са определили представлението, но то трудно може да бъде определено само в един такъв. Site-specific theatre (театър, изпълняван в не-театрални пространства) е друга графа, в която също попада.

Интерактивно, високо технологично, авторско, търсещо непреходното в света на динамично "преминаващия" човек, ползващо три различни визуални плана, следващо тенденциите на модерния свят – това са само част от нещата, които могат да бъдат казани за него. Във визуалната среда са използвани модерни прийоми във видео заснемането, обработката и възпоризвеждането, динамична компютърна типография.

Поетичната тъкан на част от вапцаровите стихотворения, съчетана с трудно определимата стилово изцяло авторска музика, създават една напълно достатъчна сама по себе си звукова среда, която обгръща цялото представление.
В представлението: през собствените си думи човекът-поет Вапцаров става свидетел на новото време, свидетел на това, за което той самият бленува и срещу което той самият роптае.

Представление, което задава ДНЕШНИТЕ въпроси.
Вапцаров във времето на постмодерната комуникация."

(източник: http://kulturni-novini.info/)

Там сме!