Какво й трябва в студена неделна вечер...
Чаша вдигащ пара грог в ръката, светлината на пламъка в камината, /добра компания/ и Massive... разбира се ))
неделя, 30 октомври 2011 г.
сряда, 26 октомври 2011 г.
Изповедта на една убийца
Мразех съпруга си!
Всяка нощ щом загасях лампата и си легнех до него, той вече бе потънал в дълбок сън.
Аз оставах до късно, четях пред камината, слагах още някое дърво за да ни е топло, после изгасях свещите, нахранвах кучето и разчесвах козината му. Грижех се за всичко, мислех за всичко, но най-вече не мислех за себе си. Той често бе много изморен, лягаше рано, ставаше рано. Нямаше време за нищо, нямаше време и за... мен. Заспивайки до него всяка вечер, ми се въртеше една и съща мисъл в главата. Затворех ли очи, отпусната на леглото в мрака, си представях, как в ръката си държа острия бръснач с дръжка от слонова кост, подарък от дядо за 17-ят ми рожден ден. Направен бе лично от възрастен абориген, подарък за дядо ми, когато бил изпратен някъде в Африка да се бори с маларийната треска.
С един лек, но смел замах с лявата ръка, си представях как прерязвам тихо гърлото на съпруга си! В съзнанието си виждах как бавно, но сигурно, цялата му арогантност и жлъч се излива от него, проточвайки се върху белият ни килим на люлякови цветчета... Сигурно с дни щеше да ми се наложи да чистя кръвта, но щеше да си заслужава. Да, исках да прережа гълото му, всяка нощ.
Обичах съпруга си!
Обичах да го гледам когато спи! Така спокоен, така нежен.
Обичах да гледам как в тъмнината гърдите му се надигат и спускат спокойно и равномерно, в дяволски ритъм. Обичах да усещам как пулсира вената на врата му, по-силно от на всеки друг мъж, с който съм била. Красивите му клепачи с дълги извити мигли, трепкаха над очите с цвят на зелен горски мъх върху кора на стар дъб.
Обичах разпилените му дълги светлокестеняви коси, които гъделичкаха носа ми, докато слушах ударите на черното му вълчо сърце.
И тази тишина... Заспивах в унес.
На сутринта се събуждах, с пълни сили за новият ден. Правех закуска, кафе за мен, чай за него и пазех тишина да не го събудя по-рано. Играех с кучето ни Макс и се разхождахме с наслада в ранните утринни пари. А той все бързаше за работа, не се засичхме често сутрин. Не разбирах кога е излязъл, не разбирах понякога дори, кога се е прибрал вечер, докато не легнех на леглото и не усетех, че не съм сама в него. Докато не легнех до мъжа си, с една единствена приспивна мисъл...
Обичах съпруга си!
Килимът така и не се изчисти...
Всяка нощ щом загасях лампата и си легнех до него, той вече бе потънал в дълбок сън.
Аз оставах до късно, четях пред камината, слагах още някое дърво за да ни е топло, после изгасях свещите, нахранвах кучето и разчесвах козината му. Грижех се за всичко, мислех за всичко, но най-вече не мислех за себе си. Той често бе много изморен, лягаше рано, ставаше рано. Нямаше време за нищо, нямаше време и за... мен. Заспивайки до него всяка вечер, ми се въртеше една и съща мисъл в главата. Затворех ли очи, отпусната на леглото в мрака, си представях, как в ръката си държа острия бръснач с дръжка от слонова кост, подарък от дядо за 17-ят ми рожден ден. Направен бе лично от възрастен абориген, подарък за дядо ми, когато бил изпратен някъде в Африка да се бори с маларийната треска.
С един лек, но смел замах с лявата ръка, си представях как прерязвам тихо гърлото на съпруга си! В съзнанието си виждах как бавно, но сигурно, цялата му арогантност и жлъч се излива от него, проточвайки се върху белият ни килим на люлякови цветчета... Сигурно с дни щеше да ми се наложи да чистя кръвта, но щеше да си заслужава. Да, исках да прережа гълото му, всяка нощ.
Обичах съпруга си!
Обичах да го гледам когато спи! Така спокоен, така нежен.
Обичах да гледам как в тъмнината гърдите му се надигат и спускат спокойно и равномерно, в дяволски ритъм. Обичах да усещам как пулсира вената на врата му, по-силно от на всеки друг мъж, с който съм била. Красивите му клепачи с дълги извити мигли, трепкаха над очите с цвят на зелен горски мъх върху кора на стар дъб.
Обичах разпилените му дълги светлокестеняви коси, които гъделичкаха носа ми, докато слушах ударите на черното му вълчо сърце.
И тази тишина... Заспивах в унес.
На сутринта се събуждах, с пълни сили за новият ден. Правех закуска, кафе за мен, чай за него и пазех тишина да не го събудя по-рано. Играех с кучето ни Макс и се разхождахме с наслада в ранните утринни пари. А той все бързаше за работа, не се засичхме често сутрин. Не разбирах кога е излязъл, не разбирах понякога дори, кога се е прибрал вечер, докато не легнех на леглото и не усетех, че не съм сама в него. Докато не легнех до мъжа си, с една единствена приспивна мисъл...
Обичах съпруга си!
Килимът така и не се изчисти...
понеделник, 24 октомври 2011 г.
Портретът на Дориан Грей
Очарователно!
Забележителна класа!
Океан от размишления!
Роман за слабостите и страстите на Човекът!
Сарказъм, ирония, хумор и остроумие в изобилие!
И едноименният филм от 2009-та година!
понеделник, 3 октомври 2011 г.
Paris Je Taime - Mimios - Torre Eiffel
Харесвам пантомима... И ви я показвам в една от историите в "Paris Je Taime"
неделя, 2 октомври 2011 г.
Лепкаво и Безмилостно
Събуди се, около нея нещо жужеше, лек вятър докосваше мъхчетата по тялото й. Не помнеше почти нищо, не знаеше точно къде е и не за първи път нещо й убягваше. И друг път бе имала черни петна в съзнанието... Наведе глава, слънцето вече огряваше коленете й, значи минаваше пладне. Медът се стичаше по тялото й, с прекрасен кехлибарен отблясък, а пчелите забиваха жилата си в нея безмилостно, след което падаха една по една в прахта. Мъртви! Не разбираше защо по дяволите го правят, след като ще умрат след това. С вързани ръце за дървото, се мяташе в опит да ги прогони.
- Когато не можеш да избягаш, по-добре просто стой без да мърдаш и то ще отмине!
Чуваше възрастен глас, някъде в далечината. Но не виждаше никой.
- Моля те отвържи ме, моля те... Боли... - хленчеше тя.
- Това е което трябва да ти се случи момиче, просто изтрай и то ще отмине. Аз паса овцете, в чужди работи не се бъркам. - говореше гласът.
- Моля те... изстена едва доловимо тя. Боли...
- Скоро вече няма да чувстваш болка, а и дъждът вече се усеща в натежалите облаци над нас, той ще ги прогони. И повече не идвай тук. Какво си мислеше, че "прасетата" могат да летят?? - спокойно й каза гласът, без да трепне.
- Да, могат! - си помисли тя с тъга... Но само в албум на Пинк Флоид...
петък, 30 септември 2011 г.
четвъртък, 29 септември 2011 г.
Чужд в света на живите мъртъвци
С "мъртвец" се говори едва,
когато и ти си мъртъв!
Хората умират... и не телата им,
умират душите им!
Все по-често...
когато и ти си мъртъв!
Хората умират... и не телата им,
умират душите им!
Все по-често...
сряда, 28 септември 2011 г.
понеделник, 19 септември 2011 г.
Here I am!
picture by Artista Blog
Here I am!
But where is that?
Where am I?
Somewhere in the Universe!?
Lonely?
Am I or am I not?
I don't know!
Do you know?
Here I am!
But where is that?
Where am I?
Somewhere in the Universe!?
Lonely?
Am I or am I not?
I don't know!
Do you know?
събота, 17 септември 2011 г.
Нейният вой
Факлите около нея горяха... Нощният бриз ги разгаряше още повече.
Огънят бавно бягаше в очите й, тайно осветяваше част от лицето й и почти стопляше вкоченената й душа.
И все пак, изглеждаше някак зловещо.
Отвори книгата и затърси себе си в добре подредените думи.
Тук я нямаше... Втори такъв хаос не съществуваше.
Писъкът в главата й растеше и раждаше пулсираща болка.
Казваш жените са различни...!?
Ухае ли различно, обича ли различно!?
Не! Те са цинични и до болка себични еднакви кучки.
Удари с камшика и разплачи сивите й ледени очи.
Завържи я и стегни здраво.
Нека вие, нека стои превила гръбнак,
на четирите си крака.
Не вярвай в тихите й думи, на сега нежният й поглед...
И нощните птици скърбяха.
А щурците тази нощ пееха, всеки за себе си...
Огънят бавно бягаше в очите й, тайно осветяваше част от лицето й и почти стопляше вкоченената й душа.
И все пак, изглеждаше някак зловещо.
Отвори книгата и затърси себе си в добре подредените думи.
Тук я нямаше... Втори такъв хаос не съществуваше.
Писъкът в главата й растеше и раждаше пулсираща болка.
Казваш жените са различни...!?
Ухае ли различно, обича ли различно!?
Не! Те са цинични и до болка себични еднакви кучки.
Удари с камшика и разплачи сивите й ледени очи.
Завържи я и стегни здраво.
Нека вие, нека стои превила гръбнак,
на четирите си крака.
Не вярвай в тихите й думи, на сега нежният й поглед...
И нощните птици скърбяха.
А щурците тази нощ пееха, всеки за себе си...
четвъртък, 15 септември 2011 г.
Вълк без подслон
Горещ си, като огън!
И ръцете ти са силни и горещи,
пристискат ме към голото ти тяло.
А вътре лед си!
И не бял и чист,
а черен мрак студен.
Тъмна нощ стеле се в душата ти,
но не лятна, а зимна и пуста.
Отчуждена...
С природа вълча,
от страст разкъсваш!
И кръвта алена облизваш,
над тялото ми с последен дъх.
Разкаян...
Ала късно е!
Очите ми в теб,
безжизнено веч застинали са.
(посветено на Мартински)
понеделник, 29 август 2011 г.
От - До...с две бутилки ром
От лято на лято,
а после във ковчега...
Йо хо хо с две бутилки ром!
До зима на зима, дето ще го бесиш,
а после през пролетта ще изплува...
Йо хо хо с две бутилки ром!
а после във ковчега...
Йо хо хо с две бутилки ром!
До зима на зима, дето ще го бесиш,
а после през пролетта ще изплува...
Йо хо хо с две бутилки ром!
четвъртък, 25 август 2011 г.
Красотата на Малкото в Голямото
Два филма! Една идея! Един продуцент Emmanuel Benbihy.
С една дума: Очарователни!
18-сет късометражни истории, в Париж,
от 22-ма режисьори, събрани в един филм!
Представям Ви: "Paris, Je t'aime" (2006)!
Ах, New York, New York...
Ти открадна сърцето ми, затова не те обичам!
11-сет режисьори, в 12-сет късмометрани истории,
но този път разказани по улиците на Ню Йорк!
Прожекторите към: "New York, I love you" (2009)!
/Thanks Jul/
С една дума: Очарователни!
18-сет късометражни истории, в Париж,
от 22-ма режисьори, събрани в един филм!
Представям Ви: "Paris, Je t'aime" (2006)!
Ах, New York, New York...
Ти открадна сърцето ми, затова не те обичам!
11-сет режисьори, в 12-сет късмометрани истории,
но този път разказани по улиците на Ню Йорк!
Прожекторите към: "New York, I love you" (2009)!
/Thanks Jul/
Абонамент за:
Публикации (Atom)