Една класика...
Оригиналът на Dusty Springfield изпят през 1968г.
Но една млада секси дама, Joss Stone вдъхва нов живот на песента.
четвъртък, 10 март 2011 г.
сряда, 9 март 2011 г.
Sympathy for the Devil
А той й каза:
Ела!
Ако дойдеш, ще ти дам всичко!
Знам, че го искаш.
Ако го вземеш, ще ти отнема всичко!
Това е, което мога да дам!
Ти, сама решаваш!
The Devil's Advocate (film,1997):
(любим филм, любима реплика.)
MILTON (Al Pacino):
Free will. It's like butterfly wings.
Once touched, they never get off the ground.
No!
I only set the stage.
You, pull your own strings.
понеделник, 7 март 2011 г.
Rocking Music
Да започнем седмицата отново с шут, (очертава се отново да е "хубава") за да вървим напред разбира се,
може и назад, според зависи.
Но ще е динамично - Една много много любима песен от 2003г.!
Martin Solveig - Французинът, роден в Осло, Норвегия.
Един от малкото DJ, които харесвам и слушам (понякога)
А клипа е жесток!
(още предпочитани и слушани песни)
*Jealousy
*Everybody
*Rejection
*Something Better
*Madan
може и назад, според зависи.
Но ще е динамично - Една много много любима песен от 2003г.!
Martin Solveig - Французинът, роден в Осло, Норвегия.
Един от малкото DJ, които харесвам и слушам (понякога)
А клипа е жесток!
(още предпочитани и слушани песни)
*Jealousy
*Everybody
*Rejection
*Something Better
*Madan
събота, 5 март 2011 г.
Руска вечер
Тази вечер, ще е вечер на филми, които съм гледала, но искам да си припомня:
"Брат" и "Брат 2" с чаровният, но покоен актьор
*Сергей Сергеевич Бодров (1971-2002г), обличащ главната роля във филма на Данила Сергеевич Багров.
Няма грешка, имената им много си приличат.
Режисьор и сценарист: Алексей Балабанов
Музиката във филма "Брат"(1997г.) - мощно присъствие на руската група "Наутилус Помпилиус", като се включват песни и на някои други изпълнители: Настя, E-rotic, Slade, Robertino Loretti.
В "Брат 2"(2000г.) се залага на разнообразието от песни на различни млади руски рок групи, като: Сплин, Би-2, Земфира, Чичерина, Смысловые галлюцинации, Океан Ельзи, Ирина Салтикова
*След трагичен инцидент на 20 септември 2002 година, младият Сергей Бодров загива на 30-сет годишна възраст, докато снима поредният си филм «Связной» на който е бил режисьор, сценарист и изпълняващ главната роля.
Специален поздрав за един приятел (М.) с Виктор Цой (1962-1990г.)
Известен съветски рок-певец, музикант, актьор и композитор от корейски произход. Вокал и фронтмен на легендарната съветска рок-група „Кино“.
Загива при нелепа катастрофа през 1990 година, на 28 години. Въпреки това, той остава един от символите на съветския рок и има много млади почитатели и днес.
"Брат" и "Брат 2" с чаровният, но покоен актьор
*Сергей Сергеевич Бодров (1971-2002г), обличащ главната роля във филма на Данила Сергеевич Багров.
Няма грешка, имената им много си приличат.
Режисьор и сценарист: Алексей Балабанов
Музиката във филма "Брат"(1997г.) - мощно присъствие на руската група "Наутилус Помпилиус", като се включват песни и на някои други изпълнители: Настя, E-rotic, Slade, Robertino Loretti.
В "Брат 2"(2000г.) се залага на разнообразието от песни на различни млади руски рок групи, като: Сплин, Би-2, Земфира, Чичерина, Смысловые галлюцинации, Океан Ельзи, Ирина Салтикова
*След трагичен инцидент на 20 септември 2002 година, младият Сергей Бодров загива на 30-сет годишна възраст, докато снима поредният си филм «Связной» на който е бил режисьор, сценарист и изпълняващ главната роля.
Специален поздрав за един приятел (М.) с Виктор Цой (1962-1990г.)
Известен съветски рок-певец, музикант, актьор и композитор от корейски произход. Вокал и фронтмен на легендарната съветска рок-група „Кино“.
Загива при нелепа катастрофа през 1990 година, на 28 години. Въпреки това, той остава един от символите на съветския рок и има много млади почитатели и днес.
четвъртък, 3 март 2011 г.
Епизод - О, Шипка!
Епизод, са една от първите метъл групи в България създадена през 1983 година.
В началото са правели песни по стихотворения на известни чуждестранни автори, но 2002г. правят удара с албума си "Българският Бог" от който е и тази песен, по текстове на Вазов, Ботев!
Рок, с български фолклорни елементи, литература и история.
сряда, 2 март 2011 г.
Илия Илиев - графика
Предствавям ви Илия Илиев - http://www.iliyagallery.hit.bg/
Един невероятен за мен български талант.
Художник-график, асистент преподавател в ТУ Варна, катедра Индустриален дизайн, занимаващ се и с
Web Design и Graphic Design.
Няма да крия, колко много харесвам творбите му и се възхищавам на таланта и усета му.
Невероятно нежни графики, с много чувство и свой стил.
Събрали в себе си красотата на старият град, на самотните лодки, на пустеещото село, на изоставените къщи...
Графиките и Екслибрисът, които рисува и разкрива пред погледите ни, различните техники, предизвикват истинска радост за окото дори и на обикновения любител.
Илия участва в не малко изложби през последните 10-сет години.
На някои от които съм имала удоволствието да присъствам лично, в качеството си на ценител-любител, приятел.
Един невероятен за мен български талант.
Художник-график, асистент преподавател в ТУ Варна, катедра Индустриален дизайн, занимаващ се и с
Web Design и Graphic Design.
Няма да крия, колко много харесвам творбите му и се възхищавам на таланта и усета му.
Невероятно нежни графики, с много чувство и свой стил.
Събрали в себе си красотата на старият град, на самотните лодки, на пустеещото село, на изоставените къщи...
Графиките и Екслибрисът, които рисува и разкрива пред погледите ни, различните техники, предизвикват истинска радост за окото дори и на обикновения любител.
Илия участва в не малко изложби през последните 10-сет години.
На някои от които съм имала удоволствието да присъствам лично, в качеството си на ценител-любител, приятел.
Поради защита на авторските права, не мога да покажа снимка тук на някоя от графиките му, за това за да ги разгледате, трябва да посетите сайта изписан по-горе.
петък, 25 февруари 2011 г.
четвъртък, 24 февруари 2011 г.
"Rolling In The Deep"
За тази песен ме подсети един човек,
приличащ на месец Март.
Фъртуна. С леки пориви да е мек и нежен,
но все още дълбоко суров и студен.
Книга за книгата
1.
Усещаше нещо като гъдел. Топли и влажни пръсти прелистваха лист по лист от страниците й. Това беше нещо ново, всъщност всичко беше ново.
Леко спомените започнаха да се възвръщат...
Професорът носеше отварата, върху която работи 74 часа 52 минути и 19 стотни, в малко джобче отстрани на изцапаната си престилка. Почти потичваше по коридора към стаята си. Все пак ръцете го сърбяха да опита, дали пък няма да се получи нещо.
Ако не друго, поне фойерверки да има! Той обичаше фойерверки, това бе единственото нещо, което все още го радваше! Извади шишенцето и с треперещи влажни ръце капна три-четири капки от течността, върху книгата на плота до нощната лампа.
Стисна очи. Червеникавата светлина от лампата не премигна, както очакваше той, земята под краката му не се разтресе, въздуха не замириса на нещо по-различно от парфюма на жена му, с който пръскаше стаята всеки ден, след като тя го напусна.
Тоест, нищо различно не се случи след проведеният експеримент и той остана дълбоко разочарован. Разочарован от себе си, от живота, от жена си.
Питаше се, защо ли пък от жена си! Той и само той бе виновен, че тя го напусна така скоро. Лекарството му пак не се получи, тя просто нямаше избор и го напусна с усмивка и леко навлажнени очи. Погали го по измъченото небръснато от седмици лице и за пореден път го помоли да не се обвинява. Да прости на себе си и на нея.
Издъхна в ръцете му, както винаги бе желала.
Професорът имаше навика да си говори сам, след дългият работен ден, прибирайки се в празната си къща. Вадейки спомените си всяка нощ, той сякаш отново беше с нея, с прекрасната си мъртва съпруга. Спомняше си как жена му приготвяше горещ черен шоколад и в чашите капваше малко коняк. Сядаха заедно да изпият шоколада и да се посмеят на кафявите си мустаци.
Говореше ли говореше... ту на нея, ту на себе си.
Само така успяваше да превъзмогне всеки следващ ден без нея.
Книгата на нощното шкафче се размърда! Червената светлина правеше сянка по стената на нещо, което сякаш се разтърсваше от попаднала течност отгоре му.
Професорът се обърна леко смутен към шкафчето и взе книгата в ръцете си. Отвори първите й страници и пръстите му се спуснаха по листа надолу.
Книгата чу шепота на мъжа в стаята и усети болката му.
(следва продължение)
Усещаше нещо като гъдел. Топли и влажни пръсти прелистваха лист по лист от страниците й. Това беше нещо ново, всъщност всичко беше ново.
Леко спомените започнаха да се възвръщат...
Професорът носеше отварата, върху която работи 74 часа 52 минути и 19 стотни, в малко джобче отстрани на изцапаната си престилка. Почти потичваше по коридора към стаята си. Все пак ръцете го сърбяха да опита, дали пък няма да се получи нещо.
Ако не друго, поне фойерверки да има! Той обичаше фойерверки, това бе единственото нещо, което все още го радваше! Извади шишенцето и с треперещи влажни ръце капна три-четири капки от течността, върху книгата на плота до нощната лампа.
Стисна очи. Червеникавата светлина от лампата не премигна, както очакваше той, земята под краката му не се разтресе, въздуха не замириса на нещо по-различно от парфюма на жена му, с който пръскаше стаята всеки ден, след като тя го напусна.
Тоест, нищо различно не се случи след проведеният експеримент и той остана дълбоко разочарован. Разочарован от себе си, от живота, от жена си.
Питаше се, защо ли пък от жена си! Той и само той бе виновен, че тя го напусна така скоро. Лекарството му пак не се получи, тя просто нямаше избор и го напусна с усмивка и леко навлажнени очи. Погали го по измъченото небръснато от седмици лице и за пореден път го помоли да не се обвинява. Да прости на себе си и на нея.
Издъхна в ръцете му, както винаги бе желала.
Професорът имаше навика да си говори сам, след дългият работен ден, прибирайки се в празната си къща. Вадейки спомените си всяка нощ, той сякаш отново беше с нея, с прекрасната си мъртва съпруга. Спомняше си как жена му приготвяше горещ черен шоколад и в чашите капваше малко коняк. Сядаха заедно да изпият шоколада и да се посмеят на кафявите си мустаци.
Говореше ли говореше... ту на нея, ту на себе си.
Само така успяваше да превъзмогне всеки следващ ден без нея.
Книгата на нощното шкафче се размърда! Червената светлина правеше сянка по стената на нещо, което сякаш се разтърсваше от попаднала течност отгоре му.
Професорът се обърна леко смутен към шкафчето и взе книгата в ръцете си. Отвори първите й страници и пръстите му се спуснаха по листа надолу.
Книгата чу шепота на мъжа в стаята и усети болката му.
(следва продължение)
неделя, 20 февруари 2011 г.
Ядрено прогонване
Все въпроси ли въпроси... Хората бяха прекалено жадни и гладни за клюкарското меню. Дори и то не им стигаше.
Почука на една от вратите, надяваща се никой да не отговори, за да се вмъкне в стаята и спокойно да изпие своя 'Black Russian'. Черен, като роклята от мека материя прилепваща върху кожа й. Като черните й дълги коси овлядяни в стегнат кок. В това нетипично за нея облекло се чувстваше, като една от жените на Джеймс Бонд, когото междувпрочем изобщо не харесваше.
След минута тишина и второ почукване се вмъкна в тъмната стая. Не търсеше ключа за осветлението, защото нямаше никакво намерение да привлича вниманието, а и гледката през големите прозорци към двора бе по-хубава в прегръдката на мрака. Подлудяваше я тази стегнатост, в дрехите, в косата, в обноските на хората в съседата стая... Разпусна косите си и черни букли се спуснаха по раменете й. Устните й допряха чашата и в главата й се появи нещо отдавна забравено...
"Мразя в моя 'Black Russian',
ледът да е натрошен!
Обичам големи ледени фигури
да охлаждат страстта ми!
Леденият сладък вкус на какао,
да стяга размекналата се водка
под тежестта на жарката нощ!
И ако разлея пет капки по бедрата си,
не понечвай да ги изпиеш от мен.
Мога и сама да задоволя жаждата ни!
Усещам как мощно навлиза в кръвта ми
и мисля е време да поканим 'Mr.White'!
Лесно е! Просто прибави млечната си фантазия...
И ще те изпия до дъно..."
Докато отпиваше, тръпчинка се появи на лявата й буза, спомняйки си за тази стара закачка, която бяха разиграли в един бар с още двама приятели.
Голямата масивна врата се отвори с пухтене, тя повдигна вежди и направи крачка настрани от прозореца, като бързо дръпна тежката плътна завеса пред себе си.
Обувките му тракаха по скъпия, първо качество дървен под.
- С какво се занимаваш? - смело и тихо попита той.
Ама завесата да не е прозрачна, по дяволите, помисли си тя.
- Ядрена физика! - твърдо и тихо отговори и леко излезе изпод завесата.
Обикновено номерът й минаваше, всеки който чуеше това, си намираше основателна причина да напусне колкото се може по-бързо обсега й. А това я устройваше идеално.
- Ела с мен на брега да посрещнем Слънцето. - с усмивка и тих спокоен глас каза той.
- Казах, че се занимавам с ядрена фи-зи-ка! - с леко писклива нотка повтори тя.
- Чудесно, вие ядрените физици не гледате ли изгрева? Трябва да опитате, хубаво е! Ела сега с мен! - продължаваше да се усмихва нежно и да й говори с този тих спокоен глас.
Лека паника започна да притиска "ядреният" й мозък. Той не си тръгваше, не изчезваше като всички останали, за питие, да поздравят мнима позната, да се обадят по телефона, да си напудрят носа...
- Мога да ти разкажа за Ядрения синтез на Слънцето!? - с намигване подхвърли тя.
Почука на една от вратите, надяваща се никой да не отговори, за да се вмъкне в стаята и спокойно да изпие своя 'Black Russian'. Черен, като роклята от мека материя прилепваща върху кожа й. Като черните й дълги коси овлядяни в стегнат кок. В това нетипично за нея облекло се чувстваше, като една от жените на Джеймс Бонд, когото междувпрочем изобщо не харесваше.
След минута тишина и второ почукване се вмъкна в тъмната стая. Не търсеше ключа за осветлението, защото нямаше никакво намерение да привлича вниманието, а и гледката през големите прозорци към двора бе по-хубава в прегръдката на мрака. Подлудяваше я тази стегнатост, в дрехите, в косата, в обноските на хората в съседата стая... Разпусна косите си и черни букли се спуснаха по раменете й. Устните й допряха чашата и в главата й се появи нещо отдавна забравено...
"Мразя в моя 'Black Russian',
ледът да е натрошен!
Обичам големи ледени фигури
да охлаждат страстта ми!
Леденият сладък вкус на какао,
да стяга размекналата се водка
под тежестта на жарката нощ!
И ако разлея пет капки по бедрата си,
не понечвай да ги изпиеш от мен.
Мога и сама да задоволя жаждата ни!
Усещам как мощно навлиза в кръвта ми
и мисля е време да поканим 'Mr.White'!
Лесно е! Просто прибави млечната си фантазия...
И ще те изпия до дъно..."
Докато отпиваше, тръпчинка се появи на лявата й буза, спомняйки си за тази стара закачка, която бяха разиграли в един бар с още двама приятели.
Голямата масивна врата се отвори с пухтене, тя повдигна вежди и направи крачка настрани от прозореца, като бързо дръпна тежката плътна завеса пред себе си.
Обувките му тракаха по скъпия, първо качество дървен под.
- С какво се занимаваш? - смело и тихо попита той.
Ама завесата да не е прозрачна, по дяволите, помисли си тя.
- Ядрена физика! - твърдо и тихо отговори и леко излезе изпод завесата.
Обикновено номерът й минаваше, всеки който чуеше това, си намираше основателна причина да напусне колкото се може по-бързо обсега й. А това я устройваше идеално.
- Ела с мен на брега да посрещнем Слънцето. - с усмивка и тих спокоен глас каза той.
- Казах, че се занимавам с ядрена фи-зи-ка! - с леко писклива нотка повтори тя.
- Чудесно, вие ядрените физици не гледате ли изгрева? Трябва да опитате, хубаво е! Ела сега с мен! - продължаваше да се усмихва нежно и да й говори с този тих спокоен глас.
Лека паника започна да притиска "ядреният" й мозък. Той не си тръгваше, не изчезваше като всички останали, за питие, да поздравят мнима позната, да се обадят по телефона, да си напудрят носа...
- Мога да ти разкажа за Ядрения синтез на Слънцето!? - с намигване подхвърли тя.
петък, 18 февруари 2011 г.
По Пълнолуние
Draw with me... on full moon
And so all night...
after night,
after night...
and then ... It stopped!
неделя, 13 февруари 2011 г.
Какво не му е наред на Грейпфрута?
Доста мръсна и трудна работа е яденето на Грейпфрут!
А Тя, беше като Грейпфрут. Грейпфрута има буен и сочен характер, вплетен с много различни и дори някои противоположни вкусове.
Малко горчив, малко тръпчив, малко кисел, но и леко сладък.
Тя беше като Грейпфрут!
Беше трудна за преглъщане понякога. За това и доста хора нямаха търпението да я опознаят, да я разберат, да я обикнат.
Защото е малко горчива, малко тръпчива, малко кисела и понякога доста сладка, но само понякога!
По-малка част от хората обичат грейпфрут. Повечето предпочитат доста по-сладки плодове. Като... Портокал, примерно. Много сладък и сочен Портокал!
За Грейпфрута, трябва да имаш много търпение, докато стигнеш до сърцевината му, да си леко мазохист, докато изпиваш горчивината, която кара езика и небцето ти първо да изтръпнат, а после да усетиш леката му сладост. Грейпфрута те кара да потръпнеш от удоволствие и тръпчивост. Портокалът не го прави. Достигнеш ли до всичкият този невероятен вкус, си целият омазан в любовта си към Грейпфрута и той е навсякъде по теб. Но малко хора искат да се изцапат, пък било то и с Любов.
Истинска, всепоглъщаща, изпепеляваща Любов!
Явно и това омръзва!
А Тя, беше като Грейпфрут. Грейпфрута има буен и сочен характер, вплетен с много различни и дори някои противоположни вкусове.
Малко горчив, малко тръпчив, малко кисел, но и леко сладък.
Тя беше като Грейпфрут!
Беше трудна за преглъщане понякога. За това и доста хора нямаха търпението да я опознаят, да я разберат, да я обикнат.
Защото е малко горчива, малко тръпчива, малко кисела и понякога доста сладка, но само понякога!
По-малка част от хората обичат грейпфрут. Повечето предпочитат доста по-сладки плодове. Като... Портокал, примерно. Много сладък и сочен Портокал!
За Грейпфрута, трябва да имаш много търпение, докато стигнеш до сърцевината му, да си леко мазохист, докато изпиваш горчивината, която кара езика и небцето ти първо да изтръпнат, а после да усетиш леката му сладост. Грейпфрута те кара да потръпнеш от удоволствие и тръпчивост. Портокалът не го прави. Достигнеш ли до всичкият този невероятен вкус, си целият омазан в любовта си към Грейпфрута и той е навсякъде по теб. Но малко хора искат да се изцапат, пък било то и с Любов.
Истинска, всепоглъщаща, изпепеляваща Любов!
Явно и това омръзва!
Ще перифразирам една реплика от филма
"My Blueberry Nights":
"- Какво не му е наред на *Грейпфрута?
- Нищо му няма на грейпфрута! Просто понякога хората правят различен избор. Не можеш да обвиняваш Грейпфрута, той не е виновен.
Просто... никой не го иска!"
*в оригинал: Blueberry Pie
"My Blueberry Nights":
"- Какво не му е наред на *Грейпфрута?
- Нищо му няма на грейпфрута! Просто понякога хората правят различен избор. Не можеш да обвиняваш Грейпфрута, той не е виновен.
Просто... никой не го иска!"
*в оригинал: Blueberry Pie
четвъртък, 10 февруари 2011 г.
Да облечеш Дявола в рокля
Силна пареща болка пламтеше в татуса на гърба.
Сякаш я изгаряше.
Крещеше за старите времена на алкохол и поквара, които отдавна бяха в миналото.
Сега се представяше за чиста и непорочна душа, не пиеща, не пушеща, добра, послушна и вярна...
Тези добродетели бавно и мъчително я убиваха!
Новото лице я изгаряше, а истинското Аз я раздираше отвътре. Пищеше оглушително, молещо да бъде пуснато отново на вън. Чудовището в нея виеше и драскаше по здравата еластична обвивка. Под влиянието на изкушенията Дяволски, тя се чувстваше щастлива и свободна.
Силна и Истинска. Представете си, Дяволът опитомен, облечен в бяла нежна рокля с розова панделка в косата, с невинен поглед и детска усмивка...?
Невъзможно!
"Am I Evil?
Yes, I Am!"
Искаше си рогата, опашката и тризъбеца, обратно!
"Никога не вярвай на жени, Делмар! Не забравяй това! Не можеш да вярваш на жена!
Повярвай ми Делмар, жената е най-дяволския инструмент за мъчения създаван някога, да тормози дните на мъжа!" - "O Brother, Where Art Thou?"
сряда, 9 февруари 2011 г.
Just a man
"Sky is clear tonight
Sky is clear tomorrow...
Man was born to love-
Though often he has sought
Like Icarus, to fly too high-
And far too lonely than he ought
To kiss the sun of east and west
And hold the world at his behest-
To hold the terrible power
To whom only gods are blessed-
But me, I am just a man..."
неделя, 6 февруари 2011 г.
X-Men Quadrilogy
Този уикенд си сервирах: Х-Мен маратон
"Мутацията е ключът към нашата еволюция. Тя ни превърна от едноклетъчен организъм в доминиращ вид на планетата. Процесът е бавен и отнема хиляди години. Но на няколкостотин хилядолетия, еволюцията прави огромен скок." -
Историята накратко:
"Мутацията е ключът към нашата еволюция. Тя ни превърна от едноклетъчен организъм в доминиращ вид на планетата. Процесът е бавен и отнема хиляди години. Но на няколкостотин хилядолетия, еволюцията прави огромен скок." -
X-MEN
Историята накратко:
"Х-Мен" - са екип от фантастични комиксови герои, супергерои във Вселената на Марвел Комикс. Създадени от Стан Лий и Джак Кърби, те дебютират в "The X-Men" бр. 1, публикуван през септември 1963 г.
"Х-Мен" са достигнали до киното и телевизията, включително с един от най-успешните съботни сутрешни сериали „Х-Мен“ и хитовата анимация на телевизия Kids WB->„Х-Мен: Еволюция“. През 2000 г. дебютира успешният филм „Х-Мен“, режисиран от Брайън Сингър. Продължението му „X-Мен 2“ излезе през 2003 г. отново режисиран от Сингър. Третият филм „Х-Мен: Последният сблъсък“, този път режисьор е Брет Ратнър, излезе през 2006 г. Последната, за сега част, озаглавена "Х-Мен Началото: Върколак", излиза 2009г режисирана от Гавин Худ, продуцент (Ох!) страхотния
Хю Джакман и в ролята си на "Върколак" в цялата поредица.
"...Знаеш ли защо Луната е самотна? Загубила е любимия си. Казвал се Куикуатсу и живеел в света на духовете. Всяка вечер те кръстосвали небето заедно. Но друг дух им завидял. Трикстър искал Луната за себе си! Казал на Куикуатсу, че Луната го моли да й донесе цветя. Казал му да слезе в света на хората за да набере диви рози. Куикуатсу не знаел, че веднъж напуснеш ли земята на духовете, не можеш да се завърнеш повече там. Всяка вечер той поглежда нагоре към небето и крещи името на Луната. Но никога няма да я докосне отново... Куикуатсу означава „Върколак”" - "Х-МЕН Началото: Върколак"
(източници: свободното пространство на интернет)
"Х-Мен" са достигнали до киното и телевизията, включително с един от най-успешните съботни сутрешни сериали „Х-Мен“ и хитовата анимация на телевизия Kids WB->„Х-Мен: Еволюция“. През 2000 г. дебютира успешният филм „Х-Мен“, режисиран от Брайън Сингър. Продължението му „X-Мен 2“ излезе през 2003 г. отново режисиран от Сингър. Третият филм „Х-Мен: Последният сблъсък“, този път режисьор е Брет Ратнър, излезе през 2006 г. Последната, за сега част, озаглавена "Х-Мен Началото: Върколак", излиза 2009г режисирана от Гавин Худ, продуцент (Ох!) страхотния
Хю Джакман и в ролята си на "Върколак" в цялата поредица.
"...Знаеш ли защо Луната е самотна? Загубила е любимия си. Казвал се Куикуатсу и живеел в света на духовете. Всяка вечер те кръстосвали небето заедно. Но друг дух им завидял. Трикстър искал Луната за себе си! Казал на Куикуатсу, че Луната го моли да й донесе цветя. Казал му да слезе в света на хората за да набере диви рози. Куикуатсу не знаел, че веднъж напуснеш ли земята на духовете, не можеш да се завърнеш повече там. Всяка вечер той поглежда нагоре към небето и крещи името на Луната. Но никога няма да я докосне отново... Куикуатсу означава „Върколак”" - "Х-МЕН Началото: Върколак"
(източници: свободното пространство на интернет)
Абонамент за:
Публикации (Atom)