одеялото на баба

Една цветна вълна ме е обляла. Понякога на гребена на черно-бяло бягам и от хора не мога да се отърва, друг път цветна пред тях стоя и търсят ме.
Някога баба ми шиеше едно одеяло, одеялото на цветовете, одеялото на истината.
-Ама на коя истина бабо?
-На този, който го шие или на този, който ще го притежава?-питах баба
Баба мълчеше и се усмихваше... шиеше ли шиеше, малки квадратчета цветно едно за друго.
Толкова цветно беше, че като ме завиваше с него, никога не можех да намеря снощният цвят, който ме е приспал.
-За това ли бабо сънувам различни сънища?-я питах
Сега баба я няма, одеялото се скъса... А аз още имам въпроси.
-Бабо, и с хората ли е така в живота? Пришиваш си различни (някои цветни, други безлични)
От някои сънуваш кошмари, някои не можеш да забравиш, а други изобщо не помниш.
Цветове...като хората...

някъде зад дъгата

Щастие мое,
ще те намеря ли зад дъгата,
там какво се крие така и не разбрах.
От цветовете вземах и опитвах,
да те нарисувам с пръсти крехки и мечти.
Някъде скрито ти остана,
сред невидими лъжи.
И изведнъж в светлина цветна,
всичко стана безлично
и до болка безразлично.

Някъде зад дъгата,
сама потопена в сивотата,
песен далечна се носи
Hallelujah!!!
и виждам да бягат краченца боси.
Детенце весело крещи, че дъга видели
безгрижните му замечтани очи.
Там, някъде зад дъгата стои и чака
изгубеният цвят погълнат от празнотата...

"Обсебен" - Стенли

Тишината е твоето име на ум
всеки облак носи твоя парфюм
всички влакове водят в твоя тунел
през трупа си все към теб съм поел

Търся, влача се, денонощен и блед
всяко вдишване е квадратче към теб
и на всякаде тъкмо тук си била
и зад ъгъла си се скрила едва

refrain:
Как да те спра
нямям ръце
нямам лице
някой го взе
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе
На на на, yeah (2x)

Ти си хаоса в мен
дупка от куршум
ти, плод развален
бял космичен шум
ти, град затъмнен
полъх от парфюм
и смях в тъжен ден
плод на болен ум

Черни истини в мойто тяло пълзят
всички изтрели се извиват назад
любовта ми е озаряла трева
заразена плът-тумор в мойта глава...

Melody Gardot

Невероятно нежно и отпускащо присъствие. Melody Gardot
С всяка песен се влюбвам все повече в песните й, в гласа й :)
Специални благодарности на Altair


Специално... М.

щипка цветно

Защипи ме да не избягам,
да не ме отвее вятърът суров.
Задръж ме до себе си
с мъничко надежда за любов.
Цветна направи ме,
не само синьото е цвят.
Колко са много щипките
превзели целият свят.
На слънце остави ме,
във жълто нека се облея,
а после сам ще видиш
залязващата лилава орхидея.

(не)подреденият ха'у'с

Една чаша премествам
за да направя място за втора,
но първата не махам,
следваща донасям и три стават те.
Мляко, чай и кафе...
Сладки с техните трохички
търсят място помежду мръсни лъжички.
Пакетчета чай залепват,
опаковки от бонбони пък хвърчат,
а прозорецът отворен.
Телефонът звъни, ръцете ми заети,
носят сандвичи и пакетче стари солети.
И всичко това на бюрото се побира,
между мен и черната клавиатура,
едно лале самотно умира.

We are the world

Ние можем...имаме частица от света в нас и можем...да му помогнем

Justin Bieber, Nicole Scherzinger, Jennifer Hudson, Jennifer Nettles, Josh Groban, Mary J. Blige, Michael Jackson(R.I.P)whit Janet, Barbra Streisand, Miley Cyrus, Enrique Iglesias, Jamie Foxx, Jean Wyclef, Maroon5's Adam Levine, Pink, Usher, Celine Dion, Fergie, Toni Braxton, Lil Wayne, Carlos Santana, Akon, Orianthi, T-Pain, Will.I.Am, LL Cool J, Swizz Beatz, Snoop Dogg, Busta Rhymes, Bizzy Bone, Kid Cudi, Kanye West, Drake and Nipsey Husslen, Lionel Richie,

Пробуждане

Някъде към 6 и 30 сутринта, някъде през изминалата седмица... Пробуждаш се, отваряш леко очи и виждаш това... и притихнал, сгушен в топлите завивки гледаш "Раждането на деня", гледаш и мълчиш...

синьо спокойствие...

Вдъхновена от Pooh-Ваня и нейното синьо настроение ...
И с благодарност към Oleksii.

Един ден с Gregory Lemarchal (1983г. - 2007г.)

Днес цял ден слушам Gregory Lemarchal... Слушам прекрасният му глас, заряда с който пее, любовта... Неминуемо се отронтват сълзи от очите ми, но се и усмихвам, чувствам се добре в прегръдките на топлия му глас. Едни от любимите ми песни (те са много) Le Lien, Mon ange, Je Devien moi, De temps en temps, Je t'écris, Zora sourit....

Тераяма Шуджи - Теория на електрическата крушка

ТЕРАЯМА ШУДЖИ (р.1935 г.) пише стихове, танка, хайку. Сценарист и режисьор на няколко филма. Участва и в театрални проекти. На деветнадесет години се свързва с Китасоно Кацуе (поетът, въвел в Япония сюрреализма) и авангардния кръг около него VOU. Изпитал влиянието им, Тераяма Шуджи до края на живота си остава експериментатор, който скандализира общоприетите норми. Стиховете му са често мрачни, основни теми в тях са смъртта, страхът, самоубийството, от една страна, и абсолютният бунт, неприличното и непозволено желание за свобода, от друга. Едно от големите имена на постмодернизма в Япония. Сред важните му книги са „Да хвърлим книгите и да излезем в града“, „Ад“, „Езикът като насилие“.

(Невероятно интересен, но не го препоръчвам на хора със слаба психика ;) Преди доста време това му произведение ме плени, искам да го споделя, но го четете на ваша отговорност :))
V.

Теория на електрическата крушка
Четох твърде много за човешкия живот
и убих едничката си баба с ножица, погребах я.
Свидетел беше само тъмната крушка на стълбището към апартамента.
Въпреки, че бъдещето на моята младост
така е абсолютно светло,
крушката е винаги тъмна,
затова я отвъртях от фасонката
и я зарових под кофата за боклук пред вратата на кухнята.

С това случаят се разреши.
В университетската лаборатория
всеки ден заето, пиша дипломна работа
за „Възрастните в зоопарка“.
Но
има „но“.
В мрака, след като заспя,
такава самотна детска песничка се чува:
Електрическа крушке,
Електрическа крушке,
и в земята ли светиш,
Електрическа крушке?

Когато в града във фирмите видех
електрическа крушка, която свети искрящо,
не можех да не се сетя,
как е заровено по средата на градината разложеното старческо тяло.
Нощната лампа е остарял девственик,
полилеят е старица, родила сто деца.

Разбитото в бетона е
череп на аполитичен старец,
изплувалата в блатото изгоряла сто ватова крушка е
уморилият се от плуване възрастен продавач.
Когато електростанцията включи светлините,
в земята, хиляди мъртви старци отварят очи
и въртящ се от жица на жица
се разнася трагичен потушен смях.

Електрическа крушке,
Електрическа крушке,
кой те уби тебе,
Електрическа крушке?

Среднощ, когато угасвам нощната лампа,
си спомням подземния свят.
Тази асоциация понякога отмира,
но после постоянно продължава.
Сигурно догодина, ще се оженя за момичето
от магазина за електрически крушки.

След това ще си родим деца, ще ги отгледаме,
постепенно ще започнем да мислим, като електрически крушки
и телата ни ще се превръщат в електрически крушки.
Точно затова нека вече спра с тази самотна песен.
Ако аз умра, някъде непременно ще стане светло.

От време на време се изправям и търся,
няколко години по-късно изпод земята нагоре процеждащата се светлина.
Електрическа крушке,
Електрическа крушке,
понеже съвсем никой не гледа,
внимателно прати ми светлина,
на лицето ми, с което убих баба си,
на лицето ми, с което постигнах успех,
прати светлина,

Електрическа крушке...

тихичко

Тихо е тази вечер,
на пръсти ли вървиш
или си някъде далеч от дома?
Под снега ли стоиш,
себе си ли търсиш в мисли?
Или сънят налегнал те е безпощаден...
Лавандули ли сънуваш или с чудовища се биеш..?

Bliss

We could fly,
You and I.
On a cloud,
Kissing...

Ч.Р.Д - на греано винце, музика и приказки

Тарададаааааа-> Честит Рожден Ден Блог :)
Ето, че от опитите ми да впрегна моята лудост измина цяла година...
Една луда година! От която лудост пък се зароди те това блогче, с него се преродих и аз...
Малко крива, неразбрана, обладана, мързелива, рошава, мрънкаща, търсеща, снимаща, слушаща, пишеща... Хааха все хубави неща ;)
Такава каквато може би винаги съм била, но и по-различна...
През тази година, изгубих и намерих важни, ценни неща. (някакви, разни)
Някои описах, други запазих лично за себе си...
И тъй на Fiesta като на Fiesta :) Ще празнуваме!
Приемат се подаръци, песнички и други :)
Без подарък не идвайте (хаха поздрав за систър)

Ще се лее казвам Греано вино, защото обичам, защото само така го пия и защото му е времето!
Има много рецепти. Да! Но ще ви представя рецептата, която с една приятелка правим, когато се събираме у тях на домашно греано парти :)
Започваме с виното, няма значение марката, само да е червено, всичко е на вкус и предпочитание... Демек - свобода на действие.
Виното се излива в подходящ съд за да бъде загрято!

Следват подправките, любимата ми част :) Тук не спазваме конкретна рецепта,
леко се придържаме към стандартната и слагаме много любов и творчество!
(цитросови кори, кафява захар, канела на пръчки, карамфил, черно пиперче, ванилия на пръчки (ако искате и ако намерите)) Но може и без нея ако предпочитате канелата, че ще се смесят много силни аромати и няма да се открои никой добре.

Препоръчвам на слаб огън, за да може по-дълго да постои, че да си пусне всички прекрасни аромати, но и полезните съставки на винцето да не се изпарят много ;)
Хубаво е да не завира, а лекичко да покъкря. Колко,колко 15 мин. може би кой знае :)
И... сервирате!!!
Ммммм ухае Божествено... Амброзия :)

Наздраве!!! Дерзайте!

Smile .. with Charlie & Michael