неделя, 29 април 2012 г.

Домашна лимон-ада-ада и "дим да ме няма"

Бързо, лесно и просто чудесно за пролетно-летния сезон. Освежаващо?!
Да и още как...

Докато слънцето ме огрява и заслепява очите ми проправяйки си път през лъскавите светлозелени листа на липите пред нас, аз решавам, че ми се пие нещо свежо, домашно и мързеливо. Вземам еднолитрова стъклена кана и наливам студена вода (може газирана или спрайт)
Буркан с домашен мед е следващото нещо, което ми е необходимо, прибавям 2-ве пълни лъжъци, нека е сладко!












От хладилника изкачат 2-ва лимона ( а защо не и грейпфрут?!) и се включват в започналата игра. Изтисквам сока на единия, ако не ми е достатъчно кисело, ще сложа и втория. Вие решете как ще ви е най-приятно за вашия вкус. Аз може би ще сложа лимон и половина на 2-те лъжици мед.


Разбърквам хубаво, докато се разтвори меда и междувременно слагам  парченца от вътрешността на лимона/грейпфрута, които да попаднат в чашата при сипване и да придадът още по-приятен наситен тръпчиво-кисел вкус в устата. Няколко листа мента ме гледат от саксийката на терасата, мисля, че искат да се включат. Какво пък, ще опитам и с тях, да видя какъв ще е вкуса. Слагам 4-5 листенца мента.












Мисля, че изглежда добре! Ммм и е страшно приятно сладко-кисело, точно както го харесвам. Последен щрих, 2 пингвинчета лед и сме готови. Ако искаме можем да прибавам и алкохол, получава се страхотен тонизиращ алкохолен коктейл. С малко джин или бял ром, очите ви ще заблестят леко похотливо и красиво. Всичко от тук нататък е по ваш (мой) вкус и желание. Експериментирайте, но и консумирайте умерено :))))

А сега новата песен на Графа идва точно на място:
 "... стягам багажа и дим да ме няма,
изключвам телефона си и дим да ме няма..."

*( снимките са взети от свободното пространство на интернет)

петък, 20 април 2012 г.

Как искам - "Да съм слънчево момиче" - Петя Дубарова


Щом слънцето над облаците олекнали от дъжда, показа се, аз за това прелестно стихотворение си спомних... и нещо в мен усмихна се. В миг прииска ми се на дъгата в отговор да кажа:

Да съм слънчево момиче













В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.


Петя Дубарова

четвъртък, 19 април 2012 г.

Захари Карабашлиев с нова книга - "Симетрия"

Захари Карабашлиев












Усмихвам се! В главата ми изкача спомен, колко много се вълнувах, когато за първи път се срещнах и запознах официално с него. Мисля, че минаха вече три години от тогава, но случката си остава все така ярка в съзнанието ми. Видях го отдалече да минава покрай офиса ми, докато тягостно се точеше поредният горещ работен августовски ден. Захвърлих всичко на работа и хукнах през улицата, определено падна голямо тичане докато го настигна, а след това... Топли прегръдки и целувки. Той е един красив човек, сърдечен, обикновено-необикновен. Толкова харизматичен и естествен, с малки дяволчета скрити в погледа му. Такива са и разказите му, с лек нюанс на драма и красива литературна измислица, облечена в сурова реалност.

Симетрия






















Сърцето ми заби лудо веднага, щом видях и прочетох че, любимият ми български писател е издал нова книга - "Симетрия", от кога чакахме... Точно в този миг едно прекрасно вълшебно "врабче" ми се обади по телефона да ми каже, че се намира в книжарница и е видяло книгата, в един глас казахме: "Взимай/м я". Сега нямам търпение да стигне до мен, сигурна съм, че разказите в нея ще ми харесат, защото страшно много ми допада стила на писане на Захари... Книгите му са като любим десерт, който не искате да свършва. Искате да четете още и още... а защо не и още малко.

сряда, 18 април 2012 г.

"Повелителката на подправките"

Завръщам се с едно пикантно предложение: книгата
"Повелителката на подправките" от индийско-американската авторка Читра Дивакаруни























В ръцете ми попадна една уханна и много интересна книга. Наситена със сетивност, с чувственост и много мистика. Един свят, който малко от нас познават и точно затова се появява и авторката за да ни въведе в него. В тайните, във вкусовете, в отдадеността... в лечебните сили на подправките от далечния Изток. Една мистична, обвита в облак от аромат на кориандър и шафран, на канела и зърна черен пипер история. История за избора, за изкушенията, на които ни подлага живота без да очакваме, мислейки си, че можем да им устоим... Гмуркам се в един интересен и различен, осеян с много аромати и усещания свят. Ако искате може да ме последвате в това пътешествие.
Приятно четене.

вторник, 27 март 2012 г.

Синьото момиче

amazing art by ~Aaron Jasinski~




















Момичето със синя коса, с посинели устни...
Удавилото се във синята вода на сините очи
на студения капитан на синия кораб...
Някой помни ли това синьо момиче?
Момичето, което шептеше сини мечти
на синьото небе - индигово.
Сияещо в синьо сияние,
на синия фон на Лунното море.
Синьо-черно...
Някой помни ли това синьо момиче?
Не! Защото не само синьото е цвят...

петък, 23 март 2012 г.

Слон върху гърдите

art by ~Artista blog~


















Слонът ми, отново в стаята влезе.
Пак върху гърдите ми седи.
Ревна - Тъжно му било, не искал все сам да стои!
И?! На мен пък ми е тежко, уморих се от неговите игри!
Сега не мога да дишам... Не вижда ли, боли?!
Ех... Моля те, махни се!

Защото вече адски уморих се!!

четвъртък, 22 март 2012 г.

Блаженство скрито в една плоча

amazing art by ~Aaron Jasinski~





















Чувате ли как прескача на места леко плочата...
Как пропуква, закачлива в този тих унес на вечерта,
сякаш срамежлива от приглушена светлина.
Как музиката бавно плъзва се по вените,
как вкарва краката в стъпки, до сега незнайни...
Как танцува тялото... омаяно в захлас,
докато душата медена, къпе се в наслада,
лепкаво блажена разтекла се по вас.

четвъртък, 15 март 2012 г.

Обича ли бичът да обича??

art by ~Will Barras~















Никой никого не обича!
Любовта мазно по канала
на устните изтича...
Ще се задавиш с обичта голяма,
но не плаши се, всичко е една измама.
Днес я има, утре я няма...

понеделник, 12 март 2012 г.

Балерина в мъглата

art by ~ArtOrgan~
























Танцуваше в мъглата...
Снощи. Видях я!
Фина, нежна, изящна.
Деми Плие...
Ку-д-пие...
после Пирует.
Да продумам... и тя изчезна.

неделя, 11 март 2012 г.

Людмил Станев

Людмил Станев... няма такъв писател сред лекарите, няма такъв лекар сред писателите. Роден в прекрасният ни град Варна през 1959г. По професия лекар, практикувал е 12-сет години, специалност психиатрия, но е по-известен като писател - хуморист. За него казват, че може да те разсмее, да те разплаче или да те накара да се замислиш... Прави го, разплаква те от смях. Аз, вече трудно мога да бъда разплакана от смях, но определено ме кара да се усмихвам по-широко, докато го чета! Уникален е, наистина. Като свежа глътка в горещ ден. А той за себе си казва, че не е никакъв писател. Определено притежава неограничено количество хумор. Може да прочетете някои от уникалните му неща в Словото, включително и "По-малко".




най-трудната задача

Като къщички са очите ти.
Като къщички - двете.
Искам там да живея.
На прозореца - цвете.







Тази книжка си я откраднах, или май забравиха да си я поискат обратно... Не помня вече, отдавна беше. Може би ще трябва да я върна... Все пак, някога.

събота, 10 март 2012 г.

The smoke is going... down

art by ~Misho's sketchbook~




















Не, това не са сълзи...
Малки мокри търкулки от дима,
блестят издаващи се на светлината.
Глупави.
Боси.
Голи.
Мокри.
Търкулки от дима...
Нищо повече!
Нищо по-малко!

сряда, 7 март 2012 г.

Мостът на сенките

art by ~Will Barras~














Избърши прахта от обувките си.
Седни и почакай. Уморен...
Когато Big Ben удари,
способен ли ще си да побегнеш?
И това ще отмине...
като лодка по Темза...

събота, 3 март 2012 г.

Има дни без много думи

art by ~Luis Royo~





















И нещо липсва ти...
без много думи...
ей така, наопаки опаковано...
стегнато, заседнало,
в гърлото от дни...

четвъртък, 1 март 2012 г.

INSiDE (short film) / Вътре в мен

От няколко дни отново започнах да обогатявам колекцията си, имам над 70-сет късометражни филма. Смешни, тъжни, такива които те карат да се замислиш, такива които те карат просто да се усмихнеш... игрални, анимирани... С подобен арсенал, лятото спокойно бих могла да направя едноседмично нощно кино на плажа. И без това няма кой знае колко развлечения, в този уж голям град! Ще има факли, ще има напитки, а след прожекциите, плажно парти до зори! Хаха!

Попадайки на този късометраж, просто не мога да го запазя само за себе си! Сигурна съм, че все ще има някой, на който да се хареса
(освен на мен!)



Inside (2002)
director: Trevor Sands
writes: Trevor Sands, Eric Gewirtz
starring: Jeremy Sisto