"Кака-Мали-Аба"

art by ~Artista blog~

Какаото в очите започна да потъмнява,

Малините по устните избледняват
и Абаносът в косите се ветрее,
невярващ в своята отживелица.
Неузрели твърди лимони в душата пуста,
търкалят се, капка по капка разяждат
мирът заседнал под обувките й.

Отвял надеждата в хвърчилото.

Помните ли, Дядо Йоцо?

Помните ли разказа на Иван Вазов - "Дядо Йоцо гледа"? Признавам, аз го бях забравила в годините. Днес си спомних за него, вече не помня как точно и защо. И реших, че ще е добре да го прочета отново. Мисля, че ще е добре да си го припомня, да помисля отново върху него, на тази си възраст... А и някои класики никога не остаряват... Разказът е актуален и сега, макар и под един малко по-различен надслов.

"Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им, сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума, какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: Как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци...

Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обгърнали вече гледаме равнодушно сега, и за които те не са и сънували даже в най-дивните си блянове...

Не, те няма да възкръснат, никой не е възкръснал...

Една вечер Йоцо се не върна вкъщи. Заранта син му отиде да го дири право при скалата, мислейки, че може да е паднал в пропастта.

Но той го завари умрял, там, с шапка в ръка.

Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравлявайки нова България..."

Из "Дядо Йоцо гледа" на Иван Вазов

Нежелан гост

art by ~Luis Royo~



















Снощи тя пак ме навести...
Не ме оставя да забравя.
Водихме няколко часова битка.
Казах й: Няма да победиш днес!
Ще й го повтарям всеки път, когато идва.

Тихият свидетел

art by ~Artista blog~

















Небето - черно.
Звездите...
и аз под тях.
И само совата,
ми е свидетел,
за туй, що извърших аз!

Лига на разказвачите

"Лигата на разказвачите" главните заподозрени за това са писателите и журналисти, подкрепени от Bushmills, двамата така наречени Bushmills Brothers - Богдан Русев и Радослав Парушев .

Миналата седмица на 20.01 лигата за първи път бяха на гости във Варна в клуб Vintage 33, (едно много добро място, в което се случват интересни неща!) където ги посрещнахме с голям интерес и нескрито любопитство в очите.

Идеята беше ясна. Задава се тема на вечерта, в нашия случей темата беше: " Последен шанс..." всеки от присъстващите има възможността и свободата ако желае да разкаже своя история пред публиката, преживяна или измислена няма значение, в рамките на 5-ет минути, както се казва - "микрофона е ваш"! Има разбира се квалифицирано жури, което излъчва победител, човекът успял най-вълнуващо и прецизно да подреди думите и историята си. Той печели 100 лв награда и още една възможност за някой да спечели, това е "любимецът на публиката" - всеки пуска името на този, чиято история най-много го е грабнала, в прозрачен съд определен за тази цел. Победителя на публиката печели бутилка от легендарното ирландско уиски Bushmills.

Беше забавно и интересно, идеята като цяло ми хареса! Имаше много добри истории и не чак толкова, но смятам всички присъстващи се забавлявахме и провокирахме въображението си.

Bushmills Brothers Добре дошли сте отново!

Ким Хюн Хий - Сълзите на моята душа

Kim Hyun Hee - The Tears of My Soul

Северна Корея, една мистика за мен. Страна тъй интересна, тъй брутална, тъй недокосната от запада. Страна на строга дисциплина и болезнен комунистически режим...

За нечовешки огромната разлика между едната и другата Корея - Северна и Южна!

За сълзите на Северна Корея - изплакани от едно момиче.

По действителен случей.

Ким Хюн Хий е родена на 27 януари 1962г. Осъдена на смърт през 1989г. за деянието си - поставяне на взривно устройство в полет N:858 на Корейските авиолинии, отговорна за смъртта на 115 души. Тя бива помилвана от президента. Днес Ким живее в Южна Корея и помага на пострадалите от цунамито през март 2011г. в Япония .

резюме:
(На 15 години Ким е вече девойка с изявена интелигентност, отличен успех и многообещаващ вид на голяма хубавица. Но се оказва, че съчетанието на ум с красота се цени не само от мъжете, а и от севернокорейските тайни служби. Техните служители подбират най-личните момичета, отделят ги от семействата им, дресират ги в пълен отказ от личен живот и безотказна вярност към режима на Ким Ир Сен, научават ги на чужди езици и бойни изкуства и ги превръщат в ударния отряд от жени-яничари на корейския шпионаж.
Необикновеният ум и красота на Ким стават фатални за нея. Тя попада в лагер за терористи и бива избрана да взриви южнокорейски самолет, точно преди Олимпиадата в Сеул. Но сблъсъкът с вдовиците и сирачетата на 115-те работници, които е убила, отваря очите й за истината.)

То беше Нова Година

art by ~Artista blog~
























То беше огън в камината,
то беше червено вино за неколцината.
То беше бой със снежни топки в пазвата,
то беше смях през сълзи здравата.
То беше рок до дупка в тъмното,
то беше караоке тихо в дъното.
То беше лудо и забавно,
то беше... ама свърши явно!

Нарисувай ме, Луна!

art (again) by ~Artista blog~

























Нарисувай ме, тиха в тъмнината й.
Нарисувай ме, спокойна в тишината й.
Огряла ме по крайчето коса,
лъч на свобода докоснал ме едва.
Нарисувай ме, от стъпките й по брега,
мека в плътността, погълната вълна.
Нарисувай ме, Луна!

David Coverdale - The Night Before Christmas

"Twas The Night Before Christmas" poem by Clement Clarke Moore
(1779 - 1863)

Опит за Коледни мисли

art by ~Artista blog~


















Слагаме червените чорапи, ботуши,
над камини и витрини, под черните комини...
Зелени ранени елхи с големи бодли,
превързани с гирлянди и прах от сребърни звезди.
Нарамили твърде тежките си светли мечти.
Очаква се весел снеговалеж, пригответе си моркови,
шалчета, орехи, тенджери и свещ.

Бонбонени мисли

art by ~Artista blog~
























Мммм... Виждам ги! Защо ги криете от мен,
няма да ги изям всичките, обещавам (или почти).
Колко на високо сте ги сложили... Знаете, че съм нисичка. Нарочно е!
Пазите ги за Коледа...
Ох, сигурно са много вкусни, мекички, сладки и се топят в устата.
Ще взема стълбата... трябва да ги стигна, но когато всички заспят...

Ерта Але - Красивият Ад

А понякога живота изглежда... ето така! "Адски!", Красив и Магичен!

















Ерта Але - Данакилската депресия, Етиопия, Солената пустиня

Морета и Океани

WATER art by ~Varges~

























И като заваля от очите... та валя толкова дълго....
Морета и Океани...
Дано Ной намери земя...

Mr.Nobody (2009)

За изборите, които правим в живота си. За възможните последствия от тях. За любовта. За объркаността на живота. За старостта. И всичко това поднесено с голяма доза Фантастика в сините очи на Джаред Лето.
->Mr.Nobody

Anna says:
"- Не бързай! Трябва да свикна! Толкова често говорех с теб в мислите си. Колко е странно да говоря с теб наистина... Трябва ми време, Немо.
- На 15-сет години, когато се разделихме се заклех, че няма да обикна никого. Че към никого няма да се привържа. Никъде няма да се задържам. Нищо няма да взема със себе си. Реших, че само ще се преструвам на жива! Този момент съм чакала през целият си живот. Отказах се от други животи, заради един-единствен живот с теб.
- Но съм отвикнала, разбираш ли? От любовта!
- Боя се да не те загубя отново! Боя се да започна отново да живея без теб! И тази мисъл ме довежда до ужас..."

Задаваше се буря

WIND art by ~Varges~


























Не усещаше колко я притиска, все искаше нещо повече и повече от нея.

Нещо все не му стигаше. Гневът в нея бавно се надигаше. Усещаше как косата й се наелектризира, малки светкавички прехръкваха от очите й. Предупреди го да внимава, стискаше юмруци в опит да не избухне, а той продължаваше ли, продължаваше. Да натиска, да иска, да я опитоми, да я укроти, да я пречупи... Бурен бяс обви дългите й коси, ураганен вятър се завихри покрай нежните й ръце. Тя се отдели леко от земата и погледна право в оловното небе...

Сега той щеше да изпита гнева й.