Тихият дом...

Из рехавата сянка на дърветата,
изпод тежката от дъжда пръст,
около притичващите катерички по
надгробните плочи...
Слънцето ме търсеше...
Там, измежду почиващите,
защото измежду живите,
мястото беше заето.

Тихо, спокойно, мълчаливо,
с леко потрепване на тялото,
след всеки следващ камък, кръст...
Толкова красота и слънце,
на подобно място,
тъй мистично с хладната си тишина.
"Вечният" дом...
Бях си у дома.

Алени струни

Някой къса струните ми
с луда нежност и греховна страст.
Една по една падат със стържещ крясък,
от любов и опиянение не усещащи болката.
Дървото в ръцете огъва се подпалено...

Алени капки стичат се по пръстите
и бледи устни жадно ги попиват!
Замъглен поглед виждащ
нова струна бич, вади и посича,
по-зла от камшик на голо рамо...

Сбърканата нишка

Всичко се връща там от където започна,
(не)почналото и (не)свършилото...
В любовни краски омазано,
с болка красива по стъклата размазано.
(Не)чуто и (не)видяно, заключено
за колиничилите искащи милост грешници.

Забавена плесница, отваряща ума
и думи висящи на бесилото черно.
Отражение в очите чисти,
лека мисъл в съзнанието (не)открадната...
И въртележка на писаците,
в лунапарка на похотливите желания...

(no name)

Топлият южен вятър, носеше
милиони миниатюрни песъчинки,
влизащи в присвитите й очи.
Последните лъчи залязваха,
галейки хоризонта
и всичко изчезваше в полумрак.

Остана топло!
По върховете на дърветата,
листата се състезаваха в луд танц.
Вятърът минаваше леко между косите й,
завиваше покрай врата й,
карайки малките руси косъмчета да
настръхват.

Игрива усмивка се прокрадваше
по плътните й устни.
Отпусната лежеше на шезлонга
и наблюдаваше задаващата се нощ.
Небето- мастилено синьо, а
Луната ставаше все по ярка
и все по-силно я привличаше.

Извикваше нещо скрито в дълбините й
да се освободи, нещо за което неподозираше.
Сестрите й я викаха да се присъедини,
да лудее с тях, да се слее с природата и
същността си...

Kansas Dust in the Wind

Оригиналът

Щастието...

Щастието било като птичка,
кацнало и в миг отлетяло!
Щастието било като летен дъжд,
идва с добро и за кратко!
Щастието било като пеперуда,
красиво и крехко!
Щастието било игрив повей,
на вятърът целунал те едва!
Щастието било...
Било...някога щастие...!!!

Същността й черна

Тя не е белият гълъб,
донесъл маслиновата клонка!
Тя е черният гарван,
грачещ върху надгробната ти плоча!

Не искаш да останеш!
Разбирам!

Бягай тогава бързо,
защото тя има черна душа!
Лети като пустинна буря,
ще те покоси дадеш ли й шанс.
Бягай бързо мили мой...

Бягай, бягай...

Dream Theater

Днес много музика в главата ми!
Ето и нещо красиво :)

Маски от думи

Маска от "красиви" думи,
закриваща лицата ни!
Дупки, на мястото на очи
с празен поглед.
Носът на половина останал,
с половин достойнство.

Изсъхнали напукани устни,
изтощени от крясък и жажда.
Свличаща се кожа, разядена от лъжи.
Какво ни остава сега, кажи ???

Тела, отвътре празни и бездушни.
Кости, пропити с тъга и вина.
Без смях, без болка, без глас
без...
Това сме сега ние с теб
или поне аз...

бягащите отговори на преследващите ги въпроси

Въпроси, въпроси, толкова много...
Червени, лилави, жълти, сини.
Летят навсякъде,
обкръжени от мними отговори!
Няма отговори, няма!
Задачата е сложна,
с няколко възможни решения.
Не! Заблудил си се, това уравнение
няма решение, няма!

Не! Задачата е омагьосан кръг,
в който се луташ насам натам,
докато ти се завие свят!
Докато не се озовеш с главата надолу.

Докато или не полудееш
или по чудо не намериш верният път...
Верният път, но само до някъде.
После пак се губиш, пак търсиш, пак тичаш
по старата пътека или по нова.
Закъсвяваш ли?
Сред шубрака, под жаркото слънце,
под дебелата сянка, под водата...

Изтощен, запъхтян, омагьосан,
спираш да се огледаш.
Къде съм?
Пак ли съм там или по-напред?
Отляво ли съм или отдясно?
Ден ли е или нощ?
Топло ли е или студено?
Вземи завоя на един дъх.

Забравил си всичко...
Объркал ли си се?
Почни отначало, а къде е началото,
изгубил си нишката. Няма начало, няма край!
Лабиринтът се затваря с всяка изтичаща секунда,
сърцето ти бие толкова учестено,
че го усещаш в ушите си.
Има ли изход?
Има!
Но ще го намериш ли?
Тик так тик так... Намери го!
...

агресивно... 18+

Нежно...

Инжектира ме!

Заби нежно иглата, така невинно...
неподозиращ каква отрова се крие в нея.

Инжектира ме... без да искаш?

Любовта се стече бавно по вените...
изгаряща кръвта ми, замъгляваща ума ми.

Инжектира ме... без да искаш?

Дяволът се настани някъде в ляво,
под гърдата, отпиващ от коктейла от чувства...

кой ще спаси душата ми

А я да си представим сега обратната ситуация... хаха защото понякога "представете си" и на жените им вадят сърцата...

...от скалата

Искам да скоча от скалата!
Така нежно нарисувано. Виж този безкрай...
Не се плаши, мен не ме е страх!
Ще се понеса, като птица с разперени криле...
Ще хвана вятъра и ще се понеса.

Свободата ще роши косите ми,
които за теб отрязах!
Искам да я усетя поне за миг
изпълваща гърдите ми!
С усмивка ще се гмурна и ще потъна
в гладките прегръдките на водата!

Ще танцувам с грацията на нимфа морска!