А тя каза: -

Нежелан гост

2012-02-04T18:59:00.009+02:00

art by ~Luis Royo~

Снощи тя пак ме навести...
Не ме оставя да забравя.
Водихме няколко часова битка.
Казах й: Няма да победиш днес!
Ще й го повтарям всеки път, когато идва.

Тихият свидетел

2012-01-31T17:23:00.007+02:00

art by ~Artista blog~

Небето - черно.
Звездите...
и аз под тях.
И само совата,
ми е свидетел,
за туй, що извърших аз!

Публиката

2012-01-29T18:10:00.005+02:00

art by ~Audrey Kawasaki~

И всички крещяха

и сълзи се стичаха
по червените им потни лица...

Обладани от лепкава сладост.
И скачаха и се блъскаха,
като живо чудовище,
нарекло себе си публика.
Ревящо за своята храна,
готово да я разкъса на парченца,
от любов и болна страст погълнато.

Лига на разказвачите

2012-01-26T22:40:00.010+02:00

"Лигата на разказвачите" главните заподозрени за това са писателите и журналисти, подкрепени от Bushmills, двамата така наречени Bushmills Brothers - Богдан Русев и Радослав Парушев . Миналата седмица на 20.01 лигата за първи път бяха на гости във Варна в клуб Vintage 33, (едно много добро място, в което се случват интересни неща!) където ги посрещнахме с голям интерес и нескрито любопитство в очите.

Идеята беше ясна. Задава се тема на вечерта, в нашия случей темата беше: " Последен шанс..." всеки от присъстващите има възможността и свободата ако желае да разкаже своя история пред публиката, преживяна или измислена няма значение, в рамките на 5-ет минути, както се казва - "микрофона е ваш"! Има разбира се квалифицирано жури, което излъчва победител, човекът успял най-вълнуващо и прецизно да подреди думите и историята си. Той печели 100 лв награда и още една възможност за някой да спечели, това е "любимецът на публиката" - всеки пуска името на този, чиято история най-много го е грабнала, в прозрачен съд определен за тази цел. Победителя на публиката печели бутилка от легендарното ирландско уиски Bushmills.

Беше забавно и интересно, идеята като цяло ми хареса! Имаше много добри истории и не чак толкова, но смятам всички присъстващи се забавлявахме и провокирахме въображението си.

Bushmills Brothers Добре дошли сте отново!

Ким Хюн Хий - Сълзите на моята душа

2012-01-05T00:01:00.006+02:00

Kim Hyun Hee - The Tears of My Soul

Северна Корея, една мистика за мен. Страна тъй интересна, тъй брутална, тъй недокосната от запада. Страна на строга дисциплина и болезнен комунистически режим...

За нечовешки огромната разлика между едната и другата Корея - Северна и Южна!

За сълзите на Северна Корея - изплакани от едно момиче.

По действителен случей.

Ким Хюн Хий е родена на 27 януари 1962г. Осъдена на смърт през 1989г. за деянието си - поставяне на взривно устройство в полет N:858 на Корейските авиолинии, отговорна за смъртта на 115 души. Тя бива помилвана от президента. Днес Ким живее в Южна Корея и помага на пострадалите от цунамито през март 2011г. в Япония .

резюме:
(На 15 години Ким е вече девойка с изявена интелигентност, отличен успех и многообещаващ вид на голяма хубавица. Но се оказва, че съчетанието на ум с красота се цени не само от мъжете, а и от севернокорейските тайни служби. Техните служители подбират най-личните момичета, отделят ги от семействата им, дресират ги в пълен отказ от личен живот и безотказна вярност към режима на Ким Ир Сен, научават ги на чужди езици и бойни изкуства и ги превръщат в ударния отряд от жени-яничари на корейския шпионаж.
Необикновеният ум и красота на Ким стават фатални за нея. Тя попада в лагер за терористи и бива избрана да взриви южнокорейски самолет, точно преди Олимпиадата в Сеул. Но сблъсъкът с вдовиците и сирачетата на 115-те работници, които е убила, отваря очите й за истината.)

То беше Нова Година

2012-01-02T20:26:00.007+02:00

art by ~Artista blog~

То беше огън в камината,
то беше червено вино за неколцината.
То беше бой със снежни топки в пазвата,
то беше смях през сълзи здравата.
То беше рок до дупка в тъмното,
то беше караоке тихо в дъното.
То беше лудо и забавно,
то беше... ама свърши явно!

Нарисувай ме, Луна!

2011-12-27T00:33:00.010+02:00

art (again) by ~Artista blog~

Нарисувай ме, тиха в тъмнината й.
Нарисувай ме, спокойна в тишината й.
Огряла ме по крайчето коса,
лъч на свобода докоснал ме едва.
Нарисувай ме, от стъпките й по брега,
мека в плътността, погълната вълна.
Нарисувай ме, Луна!

David Coverdale - The Night Before Christmas

2011-12-25T01:02:00.004+02:00

"Twas The Night Before Christmas" poem by Clement Clarke Moore
(1779 - 1863)

Опит за Коледни мисли

2011-12-21T20:29:00.008+02:00

art by ~Artista blog~

Слагаме червените чорапи, ботуши,
над камини и витрини, под черните комини...
Зелени ранени елхи с големи бодли,
превързани с гирлянди и прах от сребърни звезди.
Нарамили твърде тежките си светли мечти.
Очаква се весел снеговалеж, пригответе си моркови,
шалчета, орехи, тенджери и свещ.

Бонбонени мисли

2011-12-19T15:20:00.007+02:00

art by ~Artista blog~

Мммм... Виждам ги! Защо ги криете от мен,
няма да ги изям всичките, обещавам (или почти).
Колко на високо сте ги сложили... Знаете, че съм нисичка. Нарочно е!
Пазите ги за Коледа...
Ох, сигурно са много вкусни, мекички, сладки и се топят в устата.
Ще взема стълбата... трябва да ги стигна, но когато всички заспят...

Ерта Але - Красивият Ад

2011-12-14T16:28:00.008+02:00

А понякога живота изглежда... ето така! "Адски!", Красив и Магичен!

Ерта Але - Данакилската депресия, Етиопия, Солената пустиня

Морета и Океани

2011-12-13T02:31:00.007+02:00

WATER art by ~Varges~

И като заваля от очите... та валя толкова дълго....
Морета и Океани...
Дано Ной намери земя...

Mr.Nobody (2009)

2011-12-12T06:59:00.010+02:00

За изборите, които правим в живота си. За възможните последствия от тях. За любовта. За объркаността на живота. За старостта. И всичко това поднесено с голяма доза Фантастика в сините очи на Джаред Лето.
->Mr.Nobody

Anna says:
"- Не бързай! Трябва да свикна! Толкова често говорех с теб в мислите си. Колко е странно да говоря с теб наистина... Трябва ми време, Немо.
- На 15-сет години, когато се разделихме се заклех, че няма да обикна никого. Че към никого няма да се привържа. Никъде няма да се задържам. Нищо няма да взема със себе си. Реших, че само ще се преструвам на жива! Този момент съм чакала през целият си живот. Отказах се от други животи, заради един-единствен живот с теб.
- Но съм отвикнала, разбираш ли? От любовта!
- Боя се да не те загубя отново! Боя се да започна отново да живея без теб! И тази мисъл ме довежда до ужас..."

Задаваше се буря

2011-12-04T02:13:00.010+02:00

The four elements - WIND art by ~Varges~

Не усещаше колко я притиска, все искаше нещо повече и повече от нея.

Нещо все не му стигаше. Гневът в нея бавно се надигаше. Усещаше как косата й се наелектризира, малки светкавички прехръкваха от очите й. Предупреди го да внимава, стискаше юмруци в опит да не избухне, а той продължаваше ли, продължаваше. Да натиска, да иска, да я опитоми, да я укроти, да я пречупи... Бурен бяс обви дългите й коси, ураганен вятър се завихри покрай нежните й ръце. Тя се отдели леко от земата и погледна право в оловното небе...

Сега той щеше да изпита гнева й.

Огненият път

2011-11-30T01:09:00.008+02:00

The four elements - FIRE art by ~Varges~

Той я молеше да отвори вратите на ада за него
и да го погълне целия.
Бе премръзнал от студа и почука на грешните врати.
Неговото желание, бе закон за нея.
С лукава усмивка, тя бавно му показа червеният и горещ път,
по който той щеше да изгори в мига в който го прекрачи.
Вулканът пред него изригна с цялата си мощ и красота,
на която бе способен, гореща лава попари смелото му тяло.
И повече никой не чу за него...
Той потъваше бавно в огнената бездна.

Тази вечер душата ми жадува Jazz

2011-11-29T20:59:00.004+02:00

Тази нощ ще се разтопя и знам, че ще е от блажена наслада,
под музиката на едни невероятни музиканти.
Пък след това ще коля и беся ))))

Charlie Parker - All the things you are

Dizzy Gillespie - Salt Peanuts

Miles Davis - Blue in Green

Gerry Mulligan - Night Lights

Ако искате опитайте и вие , не е никак лошо :D

За "мини драскотини"

2011-11-27T01:24:00.003+02:00

Етикета "Мини Драскотини", вече си има свое собствено място.
Чисто нов блог! Ако искате да го навестите, моля заповядайте от ТУК

Kseniya Simonova (Україна має талант )

2011-11-26T22:14:00.003+02:00

Такава красота и талант рядко се срещат.
Това изкуство ме топли, ме гали. Кара ме да чувствам, да участвам,
да преживявам. Обичам!
История разказана в пясъчни рисунки.
Музиката... на място! Какво да кажа... Просто гледайте!

И пак за приказките...

2011-11-26T22:10:00.001+02:00

Всички сме чели приказки, някои, може би и още четем.

За едни измислени принцове и измислени принцеси, бродещи в едни измислени земи и царства...
Всички знаем, как в тях измисленото "добро" побеждава,

също толкова измисленото "зло"...
Но има и други приказки, след които не можеш да заспиш, от страх, задавен от собствените си сълзи, слюнки и сополи. Задавен от страха си.

И това не си го измисляш ти.
Как единият му принц да спаси "принцесата", като самият "принц" е чудовище???
Мислиш си, че искаш да спиш на светната лампа, така си правил като дете и тогава не те е било страх. Как да оставиш сега лампата да свети, като някой ти е отвил крушката??? Ухилил се злобно, потъркал я в мършавият си панталон и прибрал в небрежно зашитият си стар джоб?
А дали помниш песента за малката ел.крушка на онзи японец...
"Електрическа крушке,
Електрическа крушке,
кой те уби тебе,
Електрическа крушке?"
Как да заспиш спокойно, като в сънищата ти всички страхове се превъплащават в удовена реалност???

"Спокойно, всичко е под контрол...
Но не и под твоя."

William Blake - Auguries of Innocence

2011-11-16T20:20:00.000+02:00

"...Every night and every morn
Some to misery are born,
Every morn and every night
Some are born to sweet delight.

Some are born to sweet delight,
Some are born to endless night...."
William Blake

DEAD MAN (1995) Movie by Jim Jarmusch

Кована страст

2011-11-15T01:10:00.003+02:00

Така Бясно и Изменчиво,

Право и Променливо.

Бик на арената и в Душата й лудува,

и Сърце червено в Кръв ще изплува.

Страстта потисната да отприщи и с

Гръм небето да разцепи.

Гласът му през гърдите й ще мине,

Разкъсващи белези иска да остави,

под Бронята с пот кована, ако отмести.

Огньове буйни горят отвъд женските гърди,

и Желязото в ръцете й като мед се топи,

за Оковите дебели в които тя ще го приюти.

2 Cellos и Irina Chirkova, за вас

2011-11-07T18:51:00.008+02:00

Възхитена и развълнувана съм, няма да крия, че имам страст към цигулки, виоли и чела. Ще ви представя две момчета от Хърватска, и едно наше момиче, които казват за себе си, че са сбъднали така наречената "Американска мечта".

Ирина Чиркова - От 5-ет годишна свири на виолончело, записват я в Софийското музикално училище за деца на възраст от 6-ст до 19-сет години. През 1997 г. Ирина заминава за САЩ, където продължава обучението си в град Бостън, в Бостънската консерватория. Тя е активен солов и камерен музикант, но също така и разчупваща мнението за класическа челистка. Пробва се да свири в групи с електро чело като CCBONNES и MystiQuintet, с които обикалят Дубай, Катар, Гърция. Канили са я да участва и записва със световноизвестни музиканти като Kanye West, P.Diddy, с моя любимец вокалиста на групата Godsmack - Sully Erna, с който записват първият му солов албум - Avalon. Ирина се мести в Лос Анджелис през 2009г. и преподава чело, като междувременно не спира да покорява върхове.

За по-заинтересованите, ето едно интервю с нея, за радио Тангра Мега Рок.

За съжаление България знае много малко, за това толкова талантливо момиче.

Ето ги и двамата сладури от Хърватска! Това са виолончелистите Stjepan Hauser и Luka Sulic . Те току що са завършили обучението си, Luca - Кралската музикална академия в Лондон, а Stjepan - Кралския северен колеж в Манчестър. Срещат се преди 10 години в Хърватска в един Мастър клас за чело, след време се местят в Лондон за да продължат обучението си и от тогава са неразделни приятели и дует чело партньори. Обичат класическата музика, тя е дълбока и много емоционална, но искат чрез своя рок стил да й предадът един нов по-модерен отблясък, за да успее тя да достигне до повече млади хора. Слушат и черпят идеи за начало от групи като Guns N' Roses, U2, Sting, Michael Jackson, правейки кавъри на техни песни. И двамата имат много награди от международни конкурси, свирили са на места, като Виена, Амстердам, изнасяли са концерти по отделно в страни като Сащ, Южна Африка, Нова Зенландия, Азия... През Януари 2011г. двамата авантюристи решават да публикуват изпълнение, дуо на виолончело, кавър на песента на Великият Майкъл Джексън, “Smooth Criminal”в youtube. Качeното видео, събрано в 3 минути, променя животът им завинаги! Изненадващо за тях успехът им идва с небивала сила. Буквално за броени седмици, момчетата стават световноизвестни, като имат над 5 милиона посещения от цял свят! Подписват договор със Sony Masterworks. А самият сър Елтън Джон лично им се обажда по телефона и ги кани да участват в турнето му.

Момчетата споделят в интервю:

- Той е жива легенда и за нас е огромна чест, да стоим редом до него на една сцена.

Челистите записват и издават албум за сега с кавъри на известни и любими парчета.

Официален сайт на 2 cellos

Приятно слушане.

Colorful

2011-11-04T13:21:00.001+02:00

P.I.F - Ноемврийски ден

2011-11-04T01:54:00.001+02:00

С Благодарност към Доди

Горещи алкохолности за зимни дни и вечери

2011-11-03T19:30:00.015+02:00

Гъърррх...Ноември е, настават хладни ветровити дни и смразяващи кръвта нощи. Шапки, шалове и ръкавици стават неотменни наши спътници, но освен с тях, можем да стоплим тела и души, с ето тези няколко напитки + още някое вълшебство, като музика или любов (превъплатена в горещо мъжко/женско тяло) )) А ако нямате последното под ръка, алкохола и музиката също биха свършили работа... Разбира се, прекомерната употреба на което и да e, води до главоболие, но един приятел казва, че от алкохола боли по-малко глава, отколкото от разправия с жена :D

Грог - Грогът се е появил през 18-сти век и за него трябва да благодарим на адмирал Верон.

Черен чай, мед, ром/коняк. Може да се прибави и малко прясно мляко. Получава се доста добра комбинация, с по-мек вкус.

Греяно вино - червено вино, кафява захар, канела на пръчка, черен пипер на зърна, карамфил, цитрусови кори. Хубаво е да не завира, а само да къкри около 10 мин.

Греяна ракия - карамелизирате 1-2 бучки захар, прибавяте ракията, карамфила и похлупвате, тъй като ако я правите на огън, може да се фламбира и алкохола да се изпари.

Горещ шоколад, Кафе + уиски, ром или коняк.

Пунш - Пуншът, който у нас се смята за английска напитка, казват че изобщо не идвал от там. За негова родина се смятала Индия.

Вино, ром, плодов сок, захар или мед. Леко се загрява.

Хайде наздраве на тези, които ще опитат.

Добра компания

2011-10-30T22:00:00.002+02:00

Какво й трябва в студена неделна вечер...

Чаша вдигащ пара грог в ръката, светлината на пламъка в камината,

/добра компания/ и Massive... разбира се ))

Изповедта на една убийца

2011-10-26T13:30:00.006+03:00

Мразех съпруга си!
Всяка нощ щом загасях лампата и си легнех до него, той вече бе потънал в дълбок сън.
Аз оставах до късно, четях пред камината, слагах още някое дърво за да ни е топло, после изгасях свещите, нахранвах кучето и разчесвах козината му. Грижех се за всичко, мислех за всичко, но най-вече не мислех за себе си. Той често бе много изморен, лягаше рано, ставаше рано. Нямаше време за нищо, нямаше време и за... мен. Заспивайки до него всяка вечер, ми се въртеше една и съща мисъл в главата. Затворех ли очи, отпусната на леглото в мрака, си представях, как в ръката си държа острия бръснач с дръжка от слонова кост, подарък от дядо за 17-ят ми рожден ден. Направен бе лично от възрастен абориген, подарък за дядо ми, когато бил изпратен някъде в Африка да се бори с маларийната треска.
С един лек, но смел замах с лявата ръка, си представях как прерязвам тихо гърлото на съпруга си! В съзнанието си виждах как бавно, но сигурно, цялата му арогантност и жлъч се излива от него, проточвайки се върху белият ни килим на люлякови цветчета... Сигурно с дни щеше да ми се наложи да чистя кръвта, но щеше да си заслужава. Да, исках да прережа гълото му, всяка нощ.
Обичах съпруга си!
Обичах да го гледам когато спи! Така спокоен, така нежен.
Обичах да гледам как в тъмнината гърдите му се надигат и спускат спокойно и равномерно, в дяволски ритъм. Обичах да усещам как пулсира вената на врата му, по-силно от на всеки друг мъж, с който съм била. Красивите му клепачи с дълги извити мигли, трепкаха над очите с цвят на зелен горски мъх върху кора на стар дъб.
Обичах разпилените му дълги светлокестеняви коси, които гъделичкаха носа ми, докато слушах ударите на черното му вълчо сърце.
И тази тишина... Заспивах в унес.
На сутринта се събуждах, с пълни сили за новият ден. Правех закуска, кафе за мен, чай за него и пазех тишина да не го събудя по-рано. Играех с кучето ни Макс и се разхождахме с наслада в ранните утринни пари. А той все бързаше за работа, не се засичхме често сутрин. Не разбирах кога е излязъл, не разбирах понякога дори, кога се е прибрал вечер, докато не легнех на леглото и не усетех, че не съм сама в него. Докато не легнех до мъжа си, с една единствена приспивна мисъл...
Обичах съпруга си!

Килимът така и не се изчисти...

Портретът на Дориан Грей

2011-10-24T17:25:00.008+03:00

Очарователно!
Забележителна класа!
Океан от размишления!
Роман за слабостите и страстите на Човекът!
Сарказъм, ирония, хумор и остроумие в изобилие!
И едноименният филм от 2009-та година!

Paris Je Taime - Mimios - Torre Eiffel

2011-10-03T22:35:00.002+03:00

Харесвам пантомима... И ви я показвам в една от историите в "Paris Je Taime"

Лепкаво и Безмилостно

2011-10-02T16:30:00.006+03:00

Събуди се, около нея нещо жужеше, лек вятър докосваше мъхчетата по тялото й.
Не помнеше почти нищо, не знаеше точно къде е и не за първи път нещо й убягваше. И друг път бе имала черни петна в съзнанието... Наведе глава, слънцето вече огряваше коленете й, значи минаваше пладне.
Медът се стичаше по тялото й, с прекрасен кехлибарен отблясък, а пчелите забиваха жилата си в нея безмилостно, след което падаха една по една в прахта. Не разбираше защо по дяволите го правят, след като ще умрат след това.
С вързани ръце за дървото, се мяташе в опит да ги прогони.
- Когато не можеш да избягаш, по-добре просто стой без да мърдаш и то ще отмине!
Чуваше възрастен глас, някъде в далечината. Но не виждаше никой.
- Моля те отвържи ме, моля те... Боли... - хленчеше тя.
- Това е което трябва да ти се случи момиче, просто изтрай и то ще отмине. Аз паса овцете, в чужди работи не се бъркам. - говореше гласът.
- Моля те... изстена едва доловимо тя. Боли...
- Скоро вече няма да чувстваш болка, а и дъждът вече се усеща в натежалите облаци над нас, той ще ги прогони. И повече не идвай тук. Какво си мислеше, че "прасетата" могат да летят?? - спокойно й каза гласът, без да трепне.
- Да, могат! - си помисли тя с тъга... Но само в албум на Пинк Флоид...

Fallulah - Give Us A Little Love

2011-09-30T13:24:00.001+03:00

Чужд в света на живите мъртъвци

2011-09-29T22:36:00.006+03:00

С "мъртвец" се говори едва,
когато и ти си мъртъв!
Хората умират... и не телата им,
умират душите им!
Все по-често...

Not available...

2011-09-28T13:00:00.000+03:00

Честно ли?
Да, плаче ми се!
Но от сълзи,
тук полза няма!

Gustavo Santaolalla - De Ushuaia a la Quiaca

2011-09-19T18:50:00.000+03:00

Here I am!

2011-09-19T17:00:00.007+03:00

picture by Artista Blog

Here I am!
But where is that?
Where am I?
Somewhere in the Universe!?
Lonely?
Am I or am I not?
I don't know!
Do you know?

Нейният вой

2011-09-17T02:00:00.006+03:00

Факлите около нея горяха... Нощният бриз ги разгаряше още повече.
Огънят бавно бягаше в очите й, тайно осветяваше част от лицето й и почти стопляше вкоченената й душа.
И все пак, изглеждаше някак зловещо.
Отвори книгата и затърси себе си в добре подредените думи.
Тук я нямаше... Втори такъв хаос не съществуваше.
Писъкът в главата й растеше и раждаше пулсираща болка.

Казваш жените са различни...!?
Ухае ли различно, обича ли различно!?
Не! Те са цинични и до болка себични еднакви кучки.
Удари с камшика и разплачи сивите й ледени очи.
Завържи я и стегни здраво.
Нека вие, нека стои превила гръбнак,
на четирите си крака.
Не вярвай в тихите й думи, на сега нежният й поглед...

И нощните птици скърбяха.
А щурците тази нощ пееха, всеки за себе си...

Delilah - Go

2011-09-15T18:05:00.000+03:00

Вълк без подслон

2011-09-15T02:35:00.010+03:00

Горещ си, като огън!
И ръцете ти са силни и горещи,
пристискат я към голото ти тяло.
А вътре лед си!
И не бял и чист,
а черен мрак студен.
Тъмна нощ стелесе в душата ти,
но не лятна, а зимна и пуста.
Отчуждена...

С природа вълча,
от страст разкъсваш!
И кръвта алена облизваш,
над тялото с последен дъх.
Разкаян...
Ала късно е!
Очите й в теб,
безжизнено веч застинали са.

От - До...с две бутилки ром

2011-08-29T23:30:00.003+03:00

От лято на лято,
а после във ковчега...
Йо хо хо с две бутилки ром!

До зима на зима, дето ще го бесиш,
а после през пролетта ще изплува...
Йо хо хо с две бутилки ром!

Красотата на Малкото в Голямото

2011-08-25T05:20:00.006+03:00

Два филма! Една идея! Един продуцент Emmanuel Benbihy.
С една дума: Очарователни!

18-сет късометражни истории, в Париж,
от 22-ма режисьори, събрани в един филм!
Представям Ви: "Paris, Je t'aime" (2006)!

Ах, New York, New York...
Ти открадна сърцето ми, затова не те обичам!

11-сет режисьори, в 12-сет късмометрани истории,
но този път разказани по улиците на Ню Йорк!
Прожекторите към: "New York, I love you" (2009)!

/Thanks Jul/

Gare Du Nord- Sold My Soul

2011-08-20T16:36:00.002+03:00

The Big Bang Theory - маратон

2011-08-14T17:05:00.005+03:00

I love crazy scientists!

Един от малкото комедийни американски боклуци,
които ме радват!

- Забавни??
- О, да! Забавни на степен корен втори!
- Луди??
- О, да! Луди с 0-0-0-0 координати!
- Учени??
- О, да! Експериментален физик! Теоретичен физик!
Инженер по авиокосмическа техника! Астрофизик!
- Странни??
- Оооо, даааа! Пълни хаховци, но ме карат да се хиля
по корем!

Леля Бинчи и принцесите

2011-08-11T17:15:00.008+03:00

Все й се караха злите лелки, когато тъпчеше чаршафа на съседното другарче по легло в детската градина, със събран пясък от обувките и на двамата. Взет от пясъчника, на който от време на време ги пускаха да си играят. Правеха различни формички, пренасяха го тук и там като 'хамали'... Незнайно защо...
Не обичаше да спи следобед... Тогава! Сега може да спи цял ден ако я оставят.

Помнеше леля Бинчи! Така наричаха злата вещица, с ярко червено червило, което никога не се изтриваше, може да беше от онези химическите - отровно зелено отвън /точно като за вещица/ а червено когато го сложи върху устните /като за прикритие/.
Тормозеше най-вече Нея.
Никога не й рисуваше принцеси, както на другите момиченца. Само на нея не!
Що за зла жена по дяволите?!
От малка си бе проклета, да... Обичаше да си отмъщава.
Затова скри очилата на леля Бинчи... Сега няма принцеси за никой, така е честно!

Май май през Май

2011-08-11T16:31:00.005+03:00

Помня Май ...
Колко романтична май...
Бях и аз някога май...
През Май...

Stereophonics - Maybe Tomorrow

2011-08-10T12:54:00.002+03:00

"Надеждата е едно, а заблудата...
нещо съвсем различно!"

Спънатата Фея

2011-08-06T22:59:00.014+03:00

Надушвам, че ще се 'уволняваме'!
От всичките ми желания, изпълняваш само най-идиотските!
Само толкова сила ли имаш?
Идва ми да разбия нечия глава в стената. Защо на мен се падна най-некадърната Фея?!?
Все се спъваш, все закъсняваш, все изпускаш нещо, все забравяш, все не си чула... И винаги имаш някакво фалшиво и нелепо оправдание.
Погледни се, рошава си, а това по роклята ти...?
Не искам да знам какво е!
Изобщо не приличаш на Феята, която си поръчах по Интернет!?
А аз как въобще можах да се вържа на това:
"Само тук и сега, поръчайте Вашата Фея, с безплатна доставка до дома. Ще изпълни всичките Ви желания"!
Под "всички" нямах предвид, всички глупави хрумвания, мисли и т.н!!!
Охххх! О не! Не плачи сега! Недей!
Със сълзи нищо няма да оправиш, вземи да изпълняваш
готините желания и нещата ще започнат да се нареждат и за мен и за теб!
Ок, ок! Ходи облечена както искаш, невчесана...
Няма значение, само се концентрирай и ме слушай
по-внимателно! А и най-важното, изпълнявай точните желания! Нали?!

Metallica - Whiskey In The Jar

2011-08-03T14:30:00.001+03:00

Ч.Р.Д. James Alan Hetfield :* По едно голямо за теб!

С вкус на облаци

2011-08-03T12:34:00.023+03:00

- Слизай от облака ми, веднага! Чуваш ли?! Махай се, махай се!
- Защооо, твоят лети толкова бързо! Ама си малко проклето човеченце!

Ей, виж го този, от най-пухкавите е ми се струва.

- И за предния така каза, а за малко да не тупнем долу.
- Оооо, не не, този наистина е най-пухкавия. Гледай сега... 3, 2, 1... Пуф!
- Оф, няма ли да пораснеш... Разпръска го на хиляди малки облачета.
- Стига си се цупила, поиграй си малко, отпусни се!
...
- Докато се обърна на едната страна и сме по средата, обръщам се на другата и сме вече в края. Не мога така, ще се побъркам! А цифрите от календара прелитат пред очите ми, като светкавици, без дори да мога да ги различа. Тук изгубвам напълно представа за времето.
- Е какво лошо има в това? Защо бързаш да се връщаш???
- Ами... Не знам! Все си мисля, че някой ме чака там долу.
- Знаеш, че там няма никой, нали? Трябва ли пак да обсъждаме това?! Я гледай сега, засилвам се и .... Бауууммм!
- Ти изобщо някога мислиш ли за друго, освен за себе си и за забавления?
- Ъммм... Даааа, случвало се е няколко пъти! А ти изтръскай тези бръмбари от главата си!
- Ама ще се изкефя, ако паднеш следващият път и си посиниш...
- Шшшшт, е нали сме приятелчета сега, не с лошо! Готова ли си, хвърлям те в следващия.
- Неееееее....
- А, това усмивка ли беше? Май ти хареса?!!
- Не е вярно, въобразяваш си.
- Следващият път ще те накарам да се напишкаш от смях!

Animation film "Doors" by Nikita Liskov

2011-07-26T17:05:00.002+03:00

Късометражно филмче, част от Пътуващото филмово общество "Далi Буде" от Украйна.

CineMotion 2010 - Екипът на Дали Буде, се придвижва на автостоп и отсяда при приятели от социалната мрежа „Каучсърфинг”, като по пътя показва любимите си съвременни украински филми. Селекцията, която имаме възможността да видим, включва късометражни, анимационни и документални филми на украински режисьори, спечелили награди на международни фестивали, както и на по-малко известни, но талантливи автори.
Следва CineMotion 2011
/инфо by свободното простраство на интернет ;)/

Be...

2011-07-23T15:50:00.002+03:00

заради цветните букви,
заради хубавото синьо,
заради балона,
на който ми се иска да се кача,
заради сладките рибки,
заради свободните чайки,
заради къдравите облаци,
и заради тази дума ...
която понякога май не я разбирам.

My lips stretch in the sunny smile,
when I look in to the sky and think of you!
For your dreadlocks,
when you shake them, like a little sunbeams!

My eyes shine from your tender and warm smile,
as blond angel come from far away to give me a hug.
To bring me pure hope.
Your voice is like a music to my ears,
telling me to "Be Happy"!

I want to be!

"The Collector" by John Fowles/ "Колекционерът" от Джон Фаулз

2011-07-20T12:34:00.008+03:00

You are the next... /my book/

Лудост
Любов
Страст
Маниакалност

Because love is like the full moon

2011-07-15T04:30:00.004+03:00

In most of the time Moon seeks her own integrity!
And when she found it... It's for a one night.

It was a good time spent with you...

Massive Attack - Weather Storm.

2011-07-12T22:18:00.001+03:00

Летните бури, могат да са красиви,
особено под звуците на Масив Атак :)

Летящите фенери и фъфлещият

2011-07-09T20:20:00.007+03:00

Шара бягаше по плажа като подивяла и пръскаше всички насядали с пясък.
Смееха й се! Бягаше, защото имаше кой да я гони
и да се закача с нея! Радваше се!
А вечерта сред тъмнината, звездите и леката музика, малка група приятели видяха няколко летящи фенера да минават покрай тях и ефирно да се издигат нагоре към небето поемайки в незнайна посока.

/"Самите фенери са на принципа на въздушния балон, направени са от оризова хартия, която е негоряща, също така има телен обръч и към него се прикрепя бавногоряща восъчна плочка. Историята им тръгва от далечен Китай. Фенерите горят около 15-ина минутии и в зависимост от въздушните течения, могат да достигнат 500-600м и да се отклонят до 10-15км."- Валентина Савова/

Бяха се отправили към Аквариума на Казиното, да видят малкият Немо и приятелите му.
По пътя си срещнаха леко залитащ чужденец, който ги помоли да го опътят към хостела му. Леко се бе позагубил. Беше доста пиян младеж, фъфлещ, леко чорлав, брадясал, но по странен начин симпатичен. Оказа се поляк, който им разказа как пътува с приятелите си главно на стоп, по света от вече няколко месеца. Те го разпитаха от къде са започнали и през къде са минали докато стигнат България.
Той с доста развален английски се опита да разкаже, че сега идват от Индия и Непал! Много му харесало там, особено в Непал!
Бил възхитен, от природата, от хората, но не и от храната.
А всъщност, ентусиастите тръгнали от Полша на автостоп до където могат, минали през Казакстан, пътували с каквото намерят. После се отправили към Южна Азия.
След България щели да минат през Румъния и после у дома в Полша! Там завършва голямото им пътешествие. Питаха го къде са приятелите му и защо е сам навън.
Разказа, че много искал да види морето и излязъл, а приятелите му били останали в хостела да си почиват.
Някъде близо около хостела го оставиха, вече можеше да се оправи и сам.
Благодари им, стаснаха си ръцете и всеки пое по своя си незнаен път... Към дома!

От 'любов' към ближния

2011-07-08T04:40:00.010+03:00

Зад гърба си, подминавайки чу някой да пита с бесен глас:
- Къде е 'черепа'?
Тя се обърна, видя две момчета в тъмния ъгъл на малката уличка да спорят.
- Къде е 'черепа' мамка му? Казвай, казвай, мамка ти!
Крещеше едно слабичко на вид момче, докато в ръката си държеше дървен прът.
- Не знам, не знам, не знам! Казвам ти не знам!
С вече треперещ глас му крещеше другото.
След малко се чу един оглушителен удар между дърво и ламарина, и след него втори - едно силно туп, суркане на крака и вик....
Бясното кльощаво момче, удряше другия с пръта и псуваше.
Група младежи минаха покрай тях... И на никой не му пукаше...
Второто момче вече беше на земята и кървеше, опитвайки се да стане.
Тя изтръпна! Стомахът й се сви! Не беше като по филмите.
Този път беше на истина...

Същата вечер под прозореца на капандурата,
се запозна с човек, който й разказа за мъжа,
когото беше убил!
- Беше непредумишлено! Така де, без да искам!
Бяхме в дискотека, той ме закачи, аз се ядосах и го ударих, един път... После го ударих още веднъж...
- Аз съм бивш боксьор! Така де, тренирах бокс доста време!
Тя нищо не каза, усещаше само, че ръцете й започват да треперят...
Размърда се на канапето и седна върху тях, за да спре неприятното усещане.
Мълчанието леко почваше да натежава, след още минута той каза:
- Така... той умря! Крих се! Живях 10-се години в Гърция,
с фалшиви документи.
Обаче после ме хванаха! Лежах 8-сем години!
Какво да кажеш в такъв момент... Тя се замисли и прошепна:
- Какво ли е станало с момчето от тази нощ...?

Прибирайки се сама в късните часове на нощта, крачеше забързано по една от главните улици и все пак се озърташе неспокойно.
Някакви мъже и предлагаха провиквайки се от кола - секс и други 'екстри'.
Разминавайки се с неприятен човек на средна възраст, изпаднал и вероятно пиян, й сподели колко е самотен и как тя би го ощастливила...
- Хайде само малко! Много си сладка! - изфъфли мазно.
Подмина го без да го гледа, със сърце слязло вече в петите...
Какво ли щеше да срещне още по пътя преди дома?
Отключи входната врата по-бързо от всякога, заключи след себе си и седна на стълбите в тъмнината.
Прошепна си тихичко: Вече си в безопасност,
в безопасност, у дома!!!

Фейс...

2011-07-06T21:15:00.007+03:00

Избърши се! Да ти дам ли кърпичка? Омазал си се нещо...
Имаш една висяща проточваща се лъжа под носа.
Избърши я моля те, да не я гледам как ще капне.
Не, не сядай тук! Ей, що ми стрОши розафките очила?
През тях изглеждаше доста по-добре.
Блузата ти е скъсана, знаеш ли? Има няколко дупки на гърба. Мишоци са те гризали май, а? Хахаха!
Поне да ти беше направила кафе, виж се само на какво приличаш!!!
Какво измърмори, не чух? А гладен си казваш.
Съжалявам, имам само храна за кучета и отрова за хлебарки.
Не мога да оставя Макс гладен знаеш, така че...
в шкафа под мивката, до препаратите за почистване на тоалетна.
Обслужи се, моля!

Иронична ли съм била?! Гадна?!
А! Няма такова нещо, как, моля те!
Мислиш ли, че наистина се държа зле?!
О, това толкова ме натъжава!
Милия той...
Виж само как ми се сбръчка челото, а миглите ми,
пърхат като полудели пеперуди.
Сега, всичките ти зъби /все още/ са на място,
очите ти не са станали по-сини от колкото са...
Кафяви ли били?! Може! Ама са малко по-лъжливи, да?!
И носът ти не кърви, докато се превиваш от болка в ребрата.
Значи, мисля всичко е наред, нали? Ти не мислиш ли така?
Не се страхуваш от мен, надявам се! Аз съм толкова безобидна...
Макс и отровата за хлебарки, ще се погрижат,
да се чувстваш малко по-(не)комфортно в следващите дни!

Це-лу-ва-м те! - все пак, казаха било празник на целувката!
Айде ти постой, нас Маргарита ни чака долу на плажа.
И без лоши чувства, нали така!

Whitesnake - Burn

2011-07-04T18:05:00.004+03:00

She said, "Burn!
Ау! Ау! Ау! Ау!
8-ми юли... \m/

One Rainy Day

2011-07-03T22:34:00.002+03:00

Is the one lazy day,
who comes on my way.

Just another little story,
about your fucking glory!

So much rain,
so much pain...

No!

This is only the end of the game!

Toast for you...
You are not real to me too!

Milenita - Sitting On The Fence

2011-07-01T14:32:00.001+03:00

Обичам Юли /месец/

The Black Gold

2011-06-30T04:30:00.012+03:00

Остави му бележка, върху ръчно правена хартия, с мастило от писалка - от онези истинските.

За Той

" Танцувах цяла нощ и пантофките ми се скъсаха.
Като излязох каляската се беше превърнала в тиква,
а никой не си продава жълтия Мини Купър в 4:30 Am и
трябваше да я търкалям до сутринта нагоре по баира.
Дъждът намокри пипалцата ми на мястото на пръстите, онези топчестите.
Татко ми каза да не вярвам в 'приказки' и както винаги аз го послушах!
Обаче по пътя срещнах момиченцето с кибритените клечки.
Забодахме малко от тях по тиквата. Като вуду кукла!
Каква красавица стана!
Следващият път, тя ще отиде на бала,
аз ще играе барбут с охраната!
А пантофките ще мога да си ги завещая
на ... на ... който дойде.
Ако нещо не разбираш, питай ковача."

Тя.

PIF - Сезоните говорят

2011-06-26T10:43:00.007+03:00

Оставам без думи... Без дъх... Без...

През покривите на къщите тихо пълзеше топлината на зимата. Формите губеха остротата си под малки купчини сняг. Снежният човек в двора на къщата белееше, самотно сгушен в трите си грижливо оформени топки. По небето пропълзя сияние, за миг озари върховете на нощта и тихо изчезна, за да остави аромата на... приказка. Времето безшумно отмерваше часовете, в които се случват вълшебства...
В снега оставяше дири едно ярко червено сърце, което безцелно обикаляше улиците на спящия град. Слабият му ритъм едва се долавяше в тишината на зимната нощ. То подритна вяло снега, погледна снежният човек, усмихна му се и се зачуди дали да спре.

- Да не смяташ да спираш?- попита Снежният човек, усетил намеренията му.
- Май... няма голямо значение- тихо отвърна Сърцето.
- Тъжно е да видиш спряло сърце, особено през зимата.
- Май наистина няма чак толкова голямо значение- още по- тихо каза Сърцето.
- Трябва да говориш по- силно, ако искаш да те чуя!- посъветва го Снежният човек и припряно пооправи моркова си. Нещо в това малко същество го притесняваше. Помисли си, че не му се случва всяка нощ да види самотно сърце, което на всичкото отгоре се кани да спира.
Тази мисъл го стресна и той започна да говори още по- силно:

- Виж сега... Не може да спираш посред зима... Така де, студено е! То и да е топло, пак не бива да спираш... И изобщо... Защо ще спираш???
- Май наистина няма...
Но този път Снежният човек изобщо не можа да долови края на изречението. Започна да усеща как лека- полека започва да губи малка част от теглото си. Понамести двете сливи, които заемаха мястото на очите и, изпаднал в най- голямата паника, в която може да изпадне един Снежен човек, започна да вика:

- Толкова приятно студено е! И бездруго животът ми не е от най- дългите, не е честно да вземеш спреш във най- вълшебната част на нощта! Нямаш ли сърце?!
- Тъжно ми е. Обаче, не ми е студено. Ти ме стопли. Това значи ли, че трябва да съм твоето сърце?
- Не... Ъ, да...- Снежният човек се обърка. Вече съвсем не знаеше как да говори с това малко сърце- Ще опитам от начало. Аз съм снежен човек, а снежните човеци нямат сърца. Мисля, че всеки го знае. Ние оживяваме от вярата на децата, които ни правят. На пролет всичко свършва.
- Кратко и ясно- каза Сърцето.
- Просто и ясно!- поправи го Снежният човек.
- И... и е тъжно.
Снежният човек се замисли. Обичаше живота си такъв, какъвто е- кратък, бял и тих... Имаше своята зима и тя му беше достатъчна.

- Искаш ли да направиш нещо за мен?- внезапно поде Снежният човек- Искаш ли да ми разкажеш за... За пролетта... Двамата затвориха очи. Сърцето остави тишината да се разходи помежду им, хвана я под ръка, а после гласът му тихо изплува от нея.
- Тя идва с ароматите си. Настанява се в равнините и запретва ръкави. Обича да поядисва- тук ще избере оранжево, там- жълто, после- розово. Нахална и зелена. Истерично зелена! Прелита над клоните на дърветата, проверява гнездата на птиците и ги кара да пеят... А те пеят, пеят! Посрещат я. Тя ги милва нежно и продължава да разтребва. Стъпкте й събуждат земята, тревата. Слънцето... Ех, Слънцето... Такава е тя! Слънцето, да... Топло е.
Сърцето блажено отвори очи. Стресна се и се огледа наоколо. Беше само! Малка вада струеше от мястото, където Снежният човек затвори очите си, за да слуша за пролетта. Вадата криволичеше по земята, боязливо докосваше Сърцето и бързо попиваше в пръстта.

Пролетта изпрати първите си топли дни.

Michael Jackson

2011-06-25T10:13:00.006+03:00

R.I.P

Фотоубийство

2011-06-24T12:13:00.007+03:00

Снимаш голотата ми! Слагаш й крила!

Скриваш я зад размити сенки,

А похотта в 'сепия' обвиваш.

Удавяш я в '18% сиво' и й закачаш име.

Изкривени образи с пръсти нарисувани,

Бягат с вик уплашени.

И празна снимка в рамка закачена,

Съблечена, с ковано желязо красена.

Испанска вечер

2011-06-04T00:05:00.007+03:00

А тя... обожава испанския език!
Както в семейство Адамс -> Gomez Addams полудяваше, когато неговата Morticia му говореше на френски ;)
Обожава испанската музика!
Толкова чувствена, страстна, тъжна, дълбока...

Представям ви Miguel Campello вокал на ElBicho /rock progresivo, flamenco/ Madrid, España
От неговото фламенко... настръхвам...

Повече за музиката му, може да видите и чуете в сайта: www.miguelcampello.com/videos.aspx

Разбира се, няма да пропусна така любимите й Chambao - Málaga, Andalusia, España /flamenco chill/ в някои от песните си вкарват и арабски мотиви.
Вокалистката им La Mari, която се пребори с рака и заедно с Ricky Martin правят песента Tu Recuerdo /В памет/
Тя е един от най-зареждащите хора, а на концерти винаги е босичка :D

Ето и сайта им www.chambao.es/navegacion_eng.html

Следващите ни гости идват от Havana Cuba и наричат групата си Orishas /Latin hip-hop/

www.orishasthebest.com

За пораснали деца, приказка една

2011-06-01T02:40:00.009+03:00

Знаете ли колко 'червени шапчици' преди вас, си мислеха, че са специални?
Че са 'онази червена шапчица', която може да плени сърцето на Вълка.
Знаете ли?! О, много бяха!
И тази пред вратата му сега, и тя е от тях. Знаейки историята, все пак си мисли, /дълбоко се заблуждава/
че е специалната! Наумила си е, че може да го омилостиви!
С омайни приказки, с хубав дивеч, със страстни ласки...
О, бедното дете!

Имаше преди време, преди доста пълнолуния, една госпожица с красива дълга червена перелина, покриваща меките й коси и изящните й рамене, която бродеше безстрашно из тъмната гора!
Да, тази 'червена шапчица', беше специална!
Да, тази 'червена шапчица', омагьоса Вълка!
Но и точно тя, рани и разби сърцето на звяра!
Замина далече, никой я не видя повече.

Сега... странни дни и нощи настанаха из гората.
Само най-смелите или най-глупави, се осмеляваха да навлязат в дебрите й.
Всяка лекомислена въртиопашка, с червена перелинка си търсеше белята!
Раненият Вълк, даряваше за една нощ, всяка една с любов и близост, мислейки си за своята любима. Но осъзнавайки, че това не е тя, че не се е върнала при него разкаяна и молеща го да й прости... Разкъсваше всяко живо същество лежащо до него, с такава жестокост, която до сега хората не бяха виждали.
И тази девойка, стояща пред вратите на дома му, реши да рискува и да прекрачи мрачната хладна гора. Тя свали наметалото си, захвърли го и го затрупа с шума и клони. Вълкът бе объркан, тя беше и не беше 'червена шапчица'...
Тя беше жена, дошла при него с отворено горящо сърце, с нежна усмивка върху сочните й устни и със Слънце в очите...
Вълкът беше объркан.
Не я разкъса, но и не я обикна!

Иии 26

2011-05-30T02:15:00.005+03:00

(: А не вярваше...

Notte Sento

2011-05-29T19:20:00.003+03:00

Една от слабостите й - късометражното кино

A girl misses her train to Milan and is set to wait overnight in Rome until dawn. However, a chance encounter with a guy changes her plans and the night lights of the capital turn into the background to a tender love story. An extraordinary chemistry made of knowing glances and small gestures fills the few instants that separate them both from the sunrise.

The Wolfman

2011-05-29T01:00:00.006+03:00

The Wolfman 2010
Benicio del Toro, Anthony Hopkins, Hugo Weaving, Emily Blunt

Не обичам да правя така наречените "ревюта"!
Който харесва такъв тип филми и истории,
а още не го е гледал, препоръчвам!

"...Тази бледа жена, назована Луна,
оградена с огньове студени,
бавно в мрака пълзи,
там над моите коси,
от среднощният полъх развени..."

"Облакът" - Пърси Биш Шели

Ice Green Tea - "Japanese cherry"

2011-05-26T16:38:00.009+03:00

Топъл, зелен, слънчев ден....
Взимате ето това по-долу - > Green Tea - "Japanese cherry"

Запарвате го с вода, оставате го да се накисне за 3-4 минути.
Охлаждате го... А след това.... Мммм
Трябва ви само голяма чаша и много лед!!!

Отпуснете се, отворете съзнанието си и имайте всичко каквото си пожелаете!
Пък било то и само на ум ;)

Magic sunny room, would you dare?

2011-05-25T13:00:00.008+03:00

Беше късен следобед, разрошените й черни коси, разпилени по облегалката на стария диван, мързеливо играеха тиха игра с лъчите процеждащи се през прозореца.
Затворила очи, тя се наслаждаваше като котка на топлината и нежното докосване на Слънцето, което я галеше по носа, спускаше светлината си по зачервените й страни и се спираше на гърдите й. Зад затворените й клепачи, Уискински й се усмихваше.
Заслепяваше я блясъкът, а умът й блуждаеше някъде между вчера и днес.
Сладък сън във съня ли беше всичко или истина татуирана върху горящото й сърце...
Истина!
Тя беше вече далеч от онова магично място, от къщата на ъгъла по улицата покрита с павета. Едно метално чудовище я отведе отново у дома, но следите по тялото й доказваха, че всичко е било истина!

Кой...Той...Аз

2011-05-18T00:08:00.002+03:00

Един ден ми напомни кой съм...
ако забравя!
Но дали ще мога да си спомня, ти кой си?
И кой си пък ти, че да ми казваш, аз кой съм?
Един ден, теб няма да те има и мен също...
Тогава, кой ще бъде той?
А той, кой е всъщност?
Същността се крие в това, кой си ти и аз кой съм.
Аз знам, че съм аз!
Но може и да забравя,
и тогава ти ще си мен и ще ми напомниш...

Миленита - Черни котараци

2011-05-15T00:07:00.001+03:00

Внимавайте котараци....

"...някой ме целуна с влажната муцуна,
пълна скука махам се от ту...ка"!

P.I.F - Сън във съня

2011-05-08T16:14:00.002+03:00

P.I.F. с нов състав.
Страхотни, въздействащи, зареждащи! На живо са още по-яки!!!!
Снощи и във Варна ни разцепиха от кеф!!!

Забавната й надгробна плоча

2011-05-07T16:45:00.010+03:00

Говорехме си там почти насред нищото, далеч от града, в тъмната красива нощ, под огромните ярко светещи звезди. И положили морно глави на все още топлата земя, тя каза с много смях и ирония:
"Искам надгробната ми плоча да е един голям MP3 Player!
А първата песен, под името ми като за добре дошли ще е
Metallica - Sad but True"

Списъкът с песни след това, се оказа километрично дълъг и много забавен.
Имаше си и избрана песен с призив, една от многото и любими, а частта която ми цитира тя, се запечата в съзнанието ми:
"Hey you! Don't help them to bury the light,
Don't give in without a fight!
Open your heart, I'm coming home!"
Pink Floyd - Hey you
Гледайки нагоре към небето и казах, че много луни ще се сменят докато завърши списъка! Усмивката й се разтегли почти до ушите, но този път нищо не отговори.
Винаги е обичала иронията и не пропускаше случай да я използва.
И още превиващи се от смях тя през сълзи изкрещя:
"И никакви червени цветя, моля ви!"
Стреснах се, че и за това си е направила списък.
Церемониално, с ръка върху сърцето, обещах да не нося карамфили, пък било то и бели!
Изведнъж скочи, изправи се, изнамери една дълга пръчка и с преправен глас и сериозна физиономия изрече:
"This is not the end my son,
This is only the beginning...!"
Тя ме погледна с искрящ от отразяващите се звезди в очите й поглед, след което се строли отново на тревата и оглушихме мрака с още бурна доза смях.
И докато изстиващата земя отнемаше от топлината на все още младите ни тела, се питах, дали наистина й беше смешно...?!?

Наръчник за образованият боклук

2011-05-05T00:28:00.013+03:00

Цяло изкуство или наука е да мамиш хората, образовано!
Или може би е просто талант!?!
Да знаеш точно как и в кой момент, да нанесеш перфектният удар и то без да бъдеш заподозрян. Да се възползваш от смъртните, от простичката им наивна душица, вярваща в доброто у другия! Заблудата на чистата душа, че дарявайки доброта и любов на човека, той ще ти отвърне със същото, или поне няма да извади брадва срещу теб!
Ха ха, милите наивници!

Образованият боклук, работи по най-нежният, лек и изтънчен начин с вас.
Той пипа много фино! Интелигентен е, чаровен, с дар слово. Буди цялото ви доверие!
Винаги има адекватен отговор на всеки един от вашите въпроси!
Винаги има обяснение за грешка, която той НЕ Е допуснал, защото той НЕ греши!?! (според него!)
"Обработва" ви професионално, като взима от вас всичко, което иска, без дори да е отворил дума за това.
Най-забавното в случая е, че вие сами сте готови да му го дадете.
Обещава ви неща, които знае, че няма да изпълни, но за хората стоящи пред него, надеждата умира последна.
Той не ви търси, той не ви досажда след първият контакт, защото знае, че вие първи ще направите следващата крачка!
Възползва се от вашите слабости, превръщайки ги в своя сила.
Много лесно се манипулират хора, чиито мечти са ти добре известни!

И все пак, някога, някъде, той ще сгреши и тогава вие ще го изпратите в покрайнините на Суходол (Софийското сметище), където му е мястото... при боклука!

The Top Stoppers - Летни нощи

2011-05-05T00:23:00.002+03:00

YOKO
" И започвам отначало:
наляво - надясно, летен ден.
По гръб и по корем за морски тен.
Обръщам се - подават ми напитки,
във водата влизам, че излязоха ми свитки.
Ооо да, добре дошли звезди, луна,
тази вечер, мамо, тате, няма да се прибера.
Кажи ми колко зле ми е сега...
И така до сутринта..."

The Top Stoppers:
WOSH MC - СТЕФАН ИВАНОВ

FEEL - ФИЛИП ГАВРИЛОВ

PIRO - ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
YOKO - ЙОАННА ПАСПАЛАНОВА

Замирисва на пролет, а с нея и на Коктейли...

2011-03-15T15:02:00.014+02:00

Ето някои идеи за коктейли, които си откраднах от един руски сайт.

Всичките са прекрасни коктейли, някои безобидни,
други... не толкова.
Но както ми каза един барман в една доста натоварена вечер:
“Абе момиче, удари две уискита и не ме/се занимавай с лиготии!”
(true story)

Digital Painting B&W

2011-03-12T14:55:00.002+02:00

(unknown author)

Son of a Preacher Man

2011-03-10T14:03:00.002+02:00

Една класика...
Оригиналът на Dusty Springfield изпят през 1968г.
Но една млада секси дама, Joss Stone вдъхва нов живот на песента.

Sympathy for the Devil

2011-03-09T15:21:00.009+02:00

А той й каза:

Ела!
Ако дойдеш, ще ти дам всичко!
Знам, че го искаш.
Ако го вземеш, ще ти отнема всичко!
Това е, което мога да дам!
Ти, сама решаваш!

The Devil's Advocate (film,1997):
(любим филм, любима реплика.)
MILTON (Al Pacino):
Free will. It's like butterfly wings.
Once touched, they never get off the ground.
No!
I only set the stage.
You, pull your own strings.

Rocking Music

2011-03-07T15:53:00.006+02:00

Да започнем седмицата отново с шут, (очертава се отново да е "хубава") за да вървим напред разбира се,
може и назад, според зависи.
Но ще е динамично - Една много много любима песен от 2003г.!

Martin Solveig - Французинът, роден в Осло, Норвегия.
Един от малкото DJ, които харесвам и слушам (понякога)
А клипа е жесток!
(още предпочитани и слушани песни)
*Jealousy
*Everybody
*Rejection
*Something Better
*Madan

Руска вечер

2011-03-05T22:40:00.019+02:00

Тази вечер, ще е вечер на филми, които съм гледала, но искам да си припомня:
"Брат" и "Брат 2" с чаровният, но покоен актьор
*Сергей Сергеевич Бодров (1971-2002г), обличащ главната роля във филма на Данила Сергеевич Багров.
Няма грешка, имената им много си приличат.
Режисьор и сценарист: Алексей Балабанов
Музиката във филма "Брат"(1997г.) - мощно присъствие на руската група "Наутилус Помпилиус", като се включват песни и на някои други изпълнители: Настя, E-rotic, Slade, Robertino Loretti.
В "Брат 2"(2000г.) се залага на разнообразието от песни на различни млади руски рок групи, като: Сплин, Би-2, Земфира, Чичерина, Смысловые галлюцинации, Океан Ельзи, Ирина Салтикова

*След трагичен инцидент на 20 септември 2002 година, младият Сергей Бодров загива на 30-сет годишна възраст, докато снима поредният си филм «Связной» на който е бил режисьор, сценарист и изпълняващ главната роля.

Специален поздрав за един приятел (М.) с Виктор Цой (1962-1990г.)

Известен съветски рок-певец, музикант, актьор и композитор от корейски произход. Вокал и фронтмен на легендарната съветска рок-група „Кино“.
Загива при нелепа катастрофа през 1990 година, на 28 години. Въпреки това, той остава един от символите на съветския рок и има много млади почитатели и днес.

Епизод - О, Шипка!

2011-03-03T22:43:00.004+02:00

Епизод, са една от първите метъл групи в България създадена през 1983 година.
В началото са правели песни по стихотворения на известни чуждестранни автори, но 2002г. правят удара с албума си "Българският Бог" от който е и тази песен, по текстове на Вазов, Ботев!
Рок, с български фолклорни елементи, литература и история.

Илия Илиев - графика

2011-03-02T04:59:00.011+02:00

Предствавям ви Илия Илиев - http://www.iliyagallery.hit.bg/
Един невероятен за мен български талант.
Художник-график, асистент преподавател в ТУ Варна, катедра Индустриален дизайн, занимаващ се и с
Web Design и Graphic Design.
Няма да крия, колко много харесвам творбите му и се възхищавам на таланта и усета му.
Невероятно нежни графики, с много чувство и свой стил.
Събрали в себе си красотата на старият град, на самотните лодки, на пустеещото село, на изоставените къщи...
Графиките и Екслибрисът, които рисува и разкрива пред погледите ни, различните техники, предизвикват истинска радост за окото дори и на обикновения любител.
Илия участва в не малко изложби през последните 10-сет години.
На някои от които съм имала удоволствието да присъствам лично, в качеството си на ценител-любител, приятел.

Поради защита на авторските права, не мога да покажа снимка тук на някоя от графиките му, за това за да ги разгледате, трябва да посетите сайта изписан по-горе.

Friday I'm in Love

2011-02-25T16:54:00.005+02:00

Ей така, петъчно! Караоке!
За всички, в-в-влюбени и най-вече з-з-загубени!

"Rolling In The Deep"

2011-02-24T18:07:00.008+02:00

За тази песен ме подсети един човек,
приличащ на месец Март.
Фъртуна. С леки пориви да е мек и нежен,
но все още дълбоко суров и студен.

Книга за книгата

2011-02-24T00:24:00.010+02:00

1.
Усещаше нещо като гъдел. Топли и влажни пръсти прелистваха лист по лист от страниците й. Това беше нещо ново, всъщност всичко беше ново.
Леко спомените започнаха да се възвръщат...
Професорът носеше отварата, върху която работи 74 часа 52 минути и 19 стотни, в малко джобче отстрани на изцапаната си престилка. Почти потичваше по коридора към стаята си. Все пак ръцете го сърбяха да опита, дали пък няма да се получи нещо.
Ако не друго, поне фойерверки да има! Той обичаше фойерверки, това бе единственото нещо, което все още го радваше! Извади шишенцето и с треперещи влажни ръце капна три-четири капки от течността, върху книгата на плота до нощната лампа.
Стисна очи. Червеникавата светлина от лампата не премигна, както очакваше той, земята под краката му не се разтресе, въздуха не замириса на нещо по-различно от парфюма на жена му, с който пръскаше стаята всеки ден, след като тя го напусна.
Тоест, нищо различно не се случи след проведеният експеримент и той остана дълбоко разочарован. Разочарован от себе си, от живота, от жена си.
Питаше се, защо ли пък от жена си! Той и само той бе виновен, че тя го напусна така скоро. Лекарството му пак не се получи, тя просто нямаше избор и го напусна с усмивка и леко навлажнени очи. Погали го по измъченото небръснато от седмици лице и за пореден път го помоли да не се обвинява. Да прости на себе си и на нея.
Издъхна в ръцете му, както винаги бе желала.
Професорът имаше навика да си говори сам, след дългият работен ден, прибирайки се в празната си къща. Вадейки спомените си всяка нощ, той сякаш отново беше с нея, с прекрасната си мъртва съпруга. Спомняше си как жена му приготвяше горещ черен шоколад и в чашите капваше малко коняк. Сядаха заедно да изпият шоколада и да се посмеят на кафявите си мустаци.
Говореше ли говореше... ту на нея, ту на себе си.
Само така успяваше да превъзмогне всеки следващ ден без нея.
Книгата на нощното шкафче се размърда! Червената светлина правеше сянка по стената на нещо, което сякаш се разтърсваше от попаднала течност отгоре му.
Професорът се обърна леко смутен към шкафчето и взе книгата в ръцете си. Отвори първите й страници и пръстите му се спуснаха по листа надолу.
Книгата чу шепота на мъжа в стаята и усети болката му.
(следва продължение)

Ядрено прогонване

2011-02-20T23:51:00.010+02:00

Все въпроси ли въпроси... Хората бяха прекалено жадни и гладни за клюкарското меню. Дори и то не им стигаше.
Почука на една от вратите, надяваща се никой да не отговори, за да се вмъкне в стаята и спокойно да изпие своя 'Black Russian'. Черен, като роклята от мека материя прилепваща върху кожа й. Като черните й дълги коси овлядяни в стегнат кок. В това нетипично за нея облекло се чувстваше, като една от жените на Джеймс Бонд, когото междувпрочем изобщо не харесваше.
След минута тишина и второ почукване се вмъкна в тъмната стая. Не търсеше ключа за осветлението, защото нямаше никакво намерение да привлича вниманието, а и гледката през големите прозорци към двора бе по-хубава в прегръдката на мрака. Подлудяваше я тази стегнатост, в дрехите, в косата, в обноските на хората в съседата стая... Разпусна косите си и черни букли се спуснаха по раменете й. Устните й допряха чашата и в главата й се появи нещо отдавна забравено...
"Мразя в моя 'Black Russian',
ледът да е натрошен!
Обичам големи ледени фигури
да охлаждат страстта ми!
Леденият сладък вкус на какао,
да стяга размекналата се водка
под тежестта на жарката нощ!
И ако разлея пет капки по бедрата си,
не понечвай да ги изпиеш от мен.
Мога и сама да задоволя жаждата ни!
Усещам как мощно навлиза в кръвта ми
и мисля е време да поканим 'Mr.White'!
Лесно е! Просто прибави млечната си фантазия...
И ще те изпия до дъно..."
Докато отпиваше, тръпчинка се появи на лявата й буза, спомняйки си за тази стара закачка, която бяха разиграли в един бар с още двама приятели.
Голямата масивна врата се отвори с пухтене, тя повдигна вежди и направи крачка настрани от прозореца, като бързо дръпна тежката плътна завеса пред себе си.
Обувките му тракаха по скъпия, първо качество дървен под.
- С какво се занимаваш? - смело и тихо попита той.
Ама завесата да не е прозрачна, по дяволите, помисли си тя.
- Ядрена физика! - твърдо и тихо отговори и леко излезе изпод завесата.
Обикновено номерът й минаваше, всеки който чуеше това, си намираше основателна причина да напусне колкото се може по-бързо обсега й. А това я устройваше идеално.
- Ела с мен на брега да посрещнем Слънцето. - с усмивка и тих спокоен глас каза той.
- Казах, че се занимавам с ядрена фи-зи-ка! - с леко писклива нотка повтори тя.
- Чудесно, вие ядрените физици не гледате ли изгрева? Трябва да опитате, хубаво е! Ела сега с мен! - продължаваше да се усмихва нежно и да й говори с този тих спокоен глас.
Лека паника започна да притиска "ядреният" й мозък. Той не си тръгваше, не изчезваше като всички останали, за питие, да поздравят мнима позната, да се обадят по телефона, да си напудрят носа...
- Мога да ти разкажа за Ядрения синтез на Слънцето!? - с намигване подхвърли тя.

По Пълнолуние

2011-02-18T02:44:00.008+02:00

Draw with me... on full moon

And so all night...
after night,
after night...
and then ... It stopped!

Blue 'ice eyes' baby

2011-02-14T00:01:00.011+02:00

Your eyes...
so ice,
so nice,
so false,
so foreign,
so cold.

Your eyes...
so ice,
so false,
so foreign,
so blue,
so true.

Happy Birthday Love, but you are a losing game!

Какво не му е наред на Грейпфрута?

2011-02-13T21:59:00.016+02:00

Доста мръсна и трудна работа е яденето на Грейпфрут!
А Тя, беше като Грейпфрут. Грейпфрута има буен и сочен характер, вплетен с много различни и дори някои противоположни вкусове.
Малко горчив, малко тръпчив, малко кисел, но и леко сладък.
Тя беше като Грейпфрут!
Беше трудна за преглъщане понякога. За това и доста хора нямаха търпението да я опознаят, да я разберат, да я обикнат.
Защото е малко горчива, малко тръпчива, малко кисела и понякога доста сладка, но само понякога!
По-малка част от хората обичат грейпфрут. Повечето предпочитат доста по-сладки плодове. Като... Портокал, примерно. Много сладък и сочен Портокал!
За Грейпфрута, трябва да имаш много търпение, докато стигнеш до сърцевината му, да си леко мазохист, докато изпиваш горчивината, която кара езика и небцето ти първо да изтръпнат, а после да усетиш леката му сладост. Грейпфрута те кара да потръпнеш от удоволствие и тръпчивост. Портокалът не го прави. Достигнеш ли до всичкият този невероятен вкус, си целият омазан в любовта си към Грейпфрута и той е навсякъде по теб. Но малко хора искат да се изцапат, пък било то и с Любов.
Истинска, всепоглъщаща, изпепеляваща Любов!
Явно и това омръзва!

Ще перифразирам една реплика от филма
"My Blueberry Nights":

"- Какво не му е наред на *Грейпфрута?
- Нищо му няма на грейпфрута! Просто понякога хората правят различен избор. Не можеш да обвиняваш Грейпфрута, той не е виновен.
Просто... никой не го иска!"

*в оригинал: Blueberry Pie

Да облечеш Дявола в рокля

2011-02-10T04:47:00.009+02:00

Силна пареща болка пламтеше в татуса на гърба й.
Сякаш я изгаряше.
Крещеше за старите времена на алкохол и поквара, които отдавна бяха в миналото й.
Сега се представяше за чиста и непорочна душа, не пиеща, не пушеща, добра, послушна и вярна...
Тези добродетели бавно и мъчително я убиваха!
Новото й лице я изгаряше, а истинското й Аз я раздираше отвътре. Пищеше оглушително, молещо да бъде пуснато отново на вън. Чудовището в нея виеше и драскаше по здравата еластична обвивка.
Под влиянието на изкушенията Дяволски, тя се чувстваше щастлива и свободна.
Силна и Истинска. Представете си Дяволът опитомен, облечен в бяла нежна рокля с розова панделка в косата, с невинен поглед и детска усмивка...
Невъзможно!
"Am I Evil?
Yes, I Am!"
Искаше си рогата, опашката и тризъбеца, обратно!

"Никога не вярвай на жени, Делмар! Не забравяй това! Не можеш да вярваш на жена!
Повярвай ми Делмар, жената е най-дяволския инструмент за мъчения създаван някога, да тормози дните на мъжа!" - "O Brother, Where Art Thou?"

Just a man

2011-02-09T23:13:00.005+02:00

"Sky is clear tonight
Sky is clear tomorrow...
Man was born to love-
Though often he has sought
Like Icarus, to fly too high-
And far too lonely than he ought
To kiss the sun of east and west
And hold the world at his behest-
To hold the terrible power
To whom only gods are blessed-
But me, I am just a man..."

X-Men Quadrilogy

2011-02-06T00:21:00.023+02:00

Този уикенд си сервирах: Х-Мен маратон

"Мутацията е ключът към нашата еволюция. Тя ни превърна от едноклетъчен организъм в доминиращ вид на планетата. Процесът е бавен и отнема хиляди години. Но на няколкостотин хилядолетия, еволюцията прави огромен скок." -

X-MEN

Историята накратко:
"Х-Мен" - са екип от фантастични комиксови герои, супергерои във Вселената на Марвел Комикс. Създадени от Стан Лий и Джак Кърби, те дебютират в "The X-Men" бр. 1, публикуван през септември 1963 г.
"Х-Мен" са достигнали до киното и телевизията, включително с един от най-успешните съботни сутрешни сериали „Х-Мен“ и хитовата анимация на телевизия Kids WB->„Х-Мен: Еволюция“. През 2000 г. дебютира успешният филм „Х-Мен“, режисиран от Брайън Сингър. Продължението му „X-Мен 2“ излезе през 2003 г. отново режисиран от Сингър. Третият филм „Х-Мен: Последният сблъсък“, този път режисьор е Брет Ратнър, излезе през 2006 г. Последната, за сега част, озаглавена "Х-Мен Началото: Върколак", излиза 2009г режисирана от Гавин Худ, продуцент (Ох!) страхотния
Хю Джакман и в ролята си на "Върколак" в цялата поредица.

"...Знаеш ли защо Луната е самотна? Загубила е любимия си. Казвал се Куикуатсу и живеел в света на духовете. Всяка вечер те кръстосвали небето заедно. Но друг дух им завидял. Трикстър искал Луната за себе си! Казал на Куикуатсу, че Луната го помолила да й донесе цветя. Казал му да слезе в света на хората за да набере диви рози. Куикуатсу не знаел, че веднъж напуснеш ли земята на духовете, не можеш да се завърнеш повече там. Всяка вечер той поглежда нагоре към небето и крещи името на Луната. Но никога няма да я докосне отново... Куикуатсу означава „Върколак”" - "Х-МЕН Началото: Върколак"

(източници: свободното пространство на интернет)

Зелен чай с ориенталски подправки

2011-02-04T04:25:00.014+02:00

Завладяна, почти от както се помня по Изтока и неговите тайни, ще предложа една рецепта за чай, който пия по всяко време, но най-вече посред черните звездни дебри на нощта.
Рецептата е почти същата, като небезизвестният
Индийски-Масала чай, но при него основата е ЧЕРЕН ЧАЙ.
Държа да отбележа, че това е рецепта по-скоро за маниаци и ценители, защото отнема не малко време за приготвяне.
С подправките трябва много да се внимава, тъй като някои от тях имат доста силен аромат и прекаляването с тях, може да убие удоволствието от консумацията.
Ние не искаме това, така че се използват горе-долу от 1-3 зрънца, шушулки, пръчици.

ЗЕЛЕН чай с ориенталски подправки:
*ЗЕЛЕН ЧАЙ

*шушулки КАРДАМОН, леко разтрити
*смлени АНАСОН и ДЖИНДЖИФИЛ
*КАРАМФИЛ
*малка пръчица КАНЕЛА
*цели зърна ЧЕРЕН ПИПЕР

(за тези, които нямат нужното време и търпение, може да ползвате готов 'зелен чай с ориенталски подправки' в пакетче)
Заливате с вряла вода и оставяте да се накисне около
3-4 мин.
След това течността се прецежда и се прибавят:
*ВАНИЛИЯ (на прах)
*МЕД
*ПРЯСНО МЛЯКО

В планините на Тибет, се прави друг вид чай в доста опростен вариант.
*Черен чай подправен със *сол и *масло от ЯК (задължителна съставна част от Тибетския чай)
Монасите от векове консумират тази напитката, за да се поддържат будни за медитация.
Но съм чела, че бил труден за преглъщане, най-вече от чужденците!

Love, Reign O'er Me

2011-02-03T17:42:00.003+02:00

Не по-малко невероятният кавър на Pearl Jam от оригинала на The Who

"Oh God, I need a drink... of cool cool rain"

Опит за летене

2011-02-03T03:43:00.015+02:00

Ч.Р.Д. Jul

(Белоградчишките скали, България)

Отвори големите си черни очи с гъсти мигли, някъде в ранния следобед...
Беше един прекрасен ден.
Усещаше се нещо магнетично във въздуха, нещо леко и приятно.
От наблюдателницата видимостта бе перфектна. Небето бе чисто, освен един два малки облака излезли на оглед. Слънцето печеше съвсем непретенциозно. Седна на върха на скалата, провеси крака надолу
и вдиша бавно и дълбоко. Дробовете й се изпълниха със сила.
Чудесен ден за летене си каза.
Стана и разпери огромните си красиви криле! Усмивката й се разтегли по устните блажено, а в ъгълчетата на очите й се появиха мънички бръчици.
Протегна се на пръсти и направи лек пирует от щастие.
Отдавна чакаше това идеално време.
Изтласка се от скалата и смело размаха криле, след което хвана посоката на вятъра и се зарея на където я отведе. Лъчите на вече залязващото слънце проблясваха и се криеха между лъскавите й пера. Вятърът я издигаше все по-нависоко и красотата, която се разкриваше пред очите й замъгляваше съзнанието. Усещането бе неописуемо и неповторимо. Така щеше да посрещне нощта! Да се изгуби някъде сред множеството звезди, някъде в младата нова Луна на тазвечерната безлунна нощ.
По цялото й тяло се разля щастие и пълна свобода.

На Дядо - съкровището

2011-01-30T00:56:00.005+02:00

-Птицата, дядо, не може да живее в клетка!

Не можеш да затвориш птицата в клетка!
Така й разправяше дядо й...
-Ако някой ден, в съня си станеш птица,
ще разбереш, дядо... Ще разбереш!
Така разправяше дядо й, докато стояха в градината сред крушите и гледаха заедно от там, как баба й реже крилата на пилетата в задния двор, докато малката нагъваше захарен памук, който дядо й бе донесъл от центъра. Той й разказваше за душманите. Душманите, дето минали през селото и заровили, ей там дето се вижда нещо да блести, отсреща зад реката на склона, дето са насипите... Заровили казваше й... Съкровище!
-Съкровище заровили, точно срещу нашата къща, дядо,
срещу нашата! - казваше.
-По залез, дядо, по залез, знаеш ли как блести там. Отдалече го виждам, с тези стари очи. Виждам го! Там го заровили душманите, дядо!
-Дядо, ама ти видя ли ги? - питаше малката.
-Не можеш да затвориш птицата в клетка! Не можеш, дядо!- казваше той.
-И не ме гледай така със зяпнала уста, че ще ти се разтече захарния памук, дядо!
Така й разправяше той... И се засмиваше.

В очакване на...

2011-01-27T00:52:00.009+02:00

СТЪПКИ В ПЯСЪКА<-(интервю с режисьора Ивайло Христов) по кината->28.01.2011

ТИЛТ<-(интервю с режисьора Виктор Чучков-син)
по кината->11.02.2011

Захари Карабашлиев - Приказка

2011-01-25T23:43:00.006+02:00

Моят любимец - Захари Карабашлиев, мъжът написал романът "18% сиво", "Кратка история на самолета", с нова книга!
"Приказка" - книгата, написана от Захари Карабашлиев и съпругата му Силвия. Тя е съпреживяна и илюстрирана от Ива Сашева. И тримата живеят в Калифорния от години.
Захари разказва:

"Тази приказка е продукт на любовта към четенето и рисуването. В това приключение помагаше и съпругата ми Силвия. Искахме да се получи текст, който да провокира връзката родители-деца. Да стане една приказка за съпреживяване, за общо четене пред камината или под одеялото преди лягане. Нещо за споделяне. Думите са визуализирани, а след това започва четенето. Книжката е нещо като кратко анимационно филмче. Ако детето го хареса, то може да стане режисьор на свой собствен филм. Признавам, че вече виждаме и продължение на тази кратичка история. Вгледали сме се в европейските традиции в приказките - Братя Грим, Андерсен с неговата малка кибритопродавачка, Карло Колоди с Пинокио... Опитваме се да ги направим проходими през времевите пластове - ще видите, че в илюстрациите в книжката има както готически сгради, така и пейзаж все едно от кв. Люлин. Това дължим на Ива, която не е илюстратор, тя е художник на тази приказна история. Имахме нужда от човек, у когото думите да инспирират образи, а те на свой ред да родят думи. В крайна сметка ние даваме канавата - с малко думи, като основа за "бродерия", върху която деца и родители да родят своята приказка, да съпреживеят една история за една мечта - да създадеш нещо живо, да оставиш следа напук на глада, студа, кризата, недоимъка, хорското безразличие. Пък било това мечта от парцали... То оживяла с топлината на добротата. Напук на далечните студени звезди. Все едно - съпреживейте тази приказка... И помислете, че хората, които виждате по улицата, бутащи колички, бездомни, невинаги са отчаяни отрепки, че всеки има някаква история, някава драма. Не го подминавайте безразлични, както правят някои герои от нашата приказка..."