петък, 20 март 2015 г.

Ивайло Николов - fineartamerica


Art by ~ Ivailo Nikolov ~

Радвам се, че има невероятни творци като Ивайло Николов от Варна (и ред други художници ) които в мрачен, студен и тъжен ден да запалят огън в сърцето ми с картините си... И макар и Слънцето днес да бъде затъмнено, в картините на Ивайло ще откриете много топлина и светлина. Насладете им се...


Rainy Day















Purple













Sunset over ocean















Sunflowers















Fields of flowers












Nigth scenery















Summer Dream





















Повече от слънчевите картини на Ивайло Николов посетете сайта, като кликнете върху - fineartamerica

понеделник, 16 март 2015 г.

Само един живот не стига

Само един живот не стига!
На мен не ми стига.















Не ми стига да обичам, не ми стига да мразя. Не ми стига само един живот за да се науча от грешките си, не ми стига за да достигна мечтите си (когато ги имам) Само един живот не ми стига да правя това, което искам, не ми стига да открия музата и да я последвам.
Само един живот, няма да ми стигне да преборя болестта!
Един живот изтича твърде бързо!
Може да изтече толкова бързо, че да не успееш да кажеш и покажеш всичко на което си способен, да дадеш на света и хората любовта, от която има/т нужда. Когато си готов и поискаш да дадеш, може да нямаш това време.
Животът е труден, но е хубав!

Радвам се, че все още имам този "един живот"! Не го приемам за даденост. Ценя го. Всеки един ден е извоюван.
Благодарна съм за всеки един ден, в който имам сили да стана от леглото и да се боря. Благодарна съм за всеки един ден, в който мога да общувам с любимите си хора, с децата на приятелките ми (Мая, Радост, Лазар... и предстоящите) да общувам и с други хора разни симпатични...
Благодарна съм за това, че мога все още да гушкам племенника си, да бъда до семейството ми.
Благодарна съм, защото знам, че всичко това може да се промени, да свърши за отрицателно бързо време.
Благодарна съм и за всичко, което въпреки това което нямам - имам! И не съм готова да си тръгна.

Писателят Слав Делиславов в разказът си "Давност - цял живот .... и след това" пише:
"Един живот е прекалено дълъг, за да го изживееш как да е, и е прекалено кратък, за да позволиш на отчаянието и унинието да грабят часове, дни и дори години от него"