събота, 15 август 2009 г.

Един кратък дъх...

Дъхът ми все още спира,
удари ме, моля те!
Накарай ме да дишам отново.

О, прости ми, забравих...

Ти вече ме удари,
сякаш самолет мина през мен
и спря дъхът ми!

вторник, 11 август 2009 г.

Пролазващо...

Тъмнината пролазва отново,
усещам я скрита в онзи ъгъл в мен,
с нея идваш и ти... в нощите хладни...

Ти, когото искам да забравя,
да изтрия от спомените.
С утрото ще те заменя,
светлината ще те измести.

Ще те изплача от мен
и морето ще измие сълзите,
нито следа да не остане...

Но пък дали тогава празна
няма да остана?
С теб и без теб живея,
но с огромна рана.